- Имаш ли предположения кой те е наблюдавал в Сегед? - попита Сам.
- Един ден някой се вмъкна в хотелската ми стая. Добре, че бележките и лаптопът ми бяха с мен. Бяха претърсили багажа ми, но нищо не липсваше. Няколко дни поред обаче забелязвах голяма черна кола с четирима едри мъже в нея. Носеха тъмни костюми. По три-четири пъти на ден ги виждах да ме наблюдават, а понякога носеха бинокъл или фотоапарат.
- Приличат на цивилни полицаи - каза Сам. - Може би са те подозирали в нелегална дейност, като например това, че ще изнесеш Фридрих от страната. Ако знаеха, че си археолог, биха те попитали какво си открил.
Албрехт заби поглед в краката си.
- Наитина съм виновен за Фридрих. Но ако бях останал в Унгария, след ден всичко щеше да се разчуе. Винаги, когато обявиш нещо прекалено рано, намираш обекта си изпотъпкан и ограбен, всичко с историческа или научна стойност - унищожено. А този обект е още пo-уязвим: телата имат оръжия, дрехи, неща, които първи биха изчезнали.
- Разбира се, ще уважим нуждата ти да бъдем дискретни - каза Сам. - И ще ти помогнем доколкото можем.
- Бива ни в тайните - засмя сс Реми. - Но няма ли да е по-добре да включим и Селма? Тя обикновено винаги знае от какво имаме нужда, без ние самите да знаем.
- Разрешаваш ли ни? - обърна се към Фишер Сам. - Това означава да уведомим и другите двама от хората ни, но това ще са всички, които ще знаят.
- Разбира се! - съгласи се Фишер. - Колкото повече качествени умове са на наша страна, толкова по-добре. Засега ще скрия Фридрих.
- А сега отиваме да си разопаковаме багажа и да си отдъхнем малко, но те чакаме в хотела за вечеряме - каза Реми.
- Сигурни ли сте, че не искате да сте си само двамата?
- С удоволствие ше побъбрим с теб. Имаш още да ни разказваш за откритието си.
- Тогава, с радост приемам - каза Албрехт. - В колко часа?
- В осем.
- Добре. Ще остана да заключа и ше се приготвя. Ще съм при вас малко преди осем.
Сбогуваха се. Сам и Реми излязоха от сградата, подминаха огромната статуя на Фридрих Велики и поеха по булевард „Унтер ден линден“. В далечината на запад се издигаше Бран- денбургската врата, а почти до нея беше хотелът им. Докато вървяха по пешеходния булевард под липите, подминаваха една по една прочути улици - „Фридрихщрасе“. „Шарлотенщрасе“... Подминаха руското посолство, а съвсем близо до хотела им се оказа унгарското.
Ранната привечер беше красива и Реми с наслада попиваше гледката.
- За какво си мислиш? - попита Сам.
- Чудя се защо ни следят.
4.
Берлин
- Къде са? - попита Сам.
- Не реагирай няколко секунди - прошепна Реми, - след това погледни назад, на седем часа... Млада блондинка и висок мъж с бръсната глава.
Реми докосна косата си.
- Млада блондинка в Берлин, а? Какво по-незабележимо?
- Престори се, че иска да оправи прическата си и извади пудриера с огледалце от чантата. Направи се, че се оглежда и прибра кичур зад ухото си. Една от жените от луизианския екип е. Мъжът... мъжът също е от тях. Как са се качили толкова бързо на самолет за Берлин? Пристигнахме едва преди няколко часа, а и знаехме точно къде отиваме.
- Може да имат фирмен самолет - сви рамене Сам.
- Дали да не започнем работа при тях? Кой знае още какви бонуси получават.
- Не са нацелили най-подходяшия момент да се покажат.
- Какво ще правим?
- Може да питаме някой немски адвокат дали е незаконно да ни следят.
- Да го направим. Албрехт така се старае да запази тайната си. Много ще е жалко тези идиоти, които се влачат след нас, да превземат и неговия обект. Може би ще успеем да издействаме заповед за депортация.
- По-добре да са с нас тук, отколкото в Унгария.
- Прав си - съгласи се Реми. - Довечера ще поговорим с Албрехт.
- Ще ми се да направим нещо друго преди това.
- Какво?
- Виждам само двама. Да ги разделим.
- След всичкото това гмуркане и летене през последните дни, един козметичен салон ше ми дойде добре - усмихна се тя.
Сам и Реми продължиха заедно по булеварда. Щом стигнаха до входа на хотела, Реми целуна Сам по бузата и влезе. Сам продължи по улицата няколко крачки и обърна глава назад, за да се увери, че русата жена е влязла след съпругата му. Високият плешивец спря рязко и се престори, че гледа в обратна на Сам посока.