Сам продължи.
Подмина Брандснбургската врата и влезе в Тиергартен, големия градски парк. Пое по пътечката под дърветата към Централната гара в Берлин, най-голямата гара на няколко нива в Европа. Влезе, докато плешивият още не го бе настигнал, вмъкна се сред тълпата и си купи билет за линия „С”, която пресичаше целия град. Забърза към платформата и пристигна точно когато се отваряха вратите на вагоните. Качи се, погледна, видя, че мъжът влиза в друг вагон, и бързо слезе. Изтича по платформата и изчезна надолу по ескалатора към междуградските влакове, които се движеха от изток на запад. Постоя под ескалатора няколко минути, търсейки с поглед преследвача си.
Щом се увери, че мъжът няма да дойде, Сам се качи на ескалатора до приземното ниво, излезе от гарата, намери удобна пейка на сянка и се загледа в изхода. Мъжът излезе умърлушен чак след двайсет минути. Беше спрял да се оглежда за Сам и гледаше в земята на метщр пред себе си, пъхнал ръце в джобовете на тънкия си дъждобран. Сам стана и на свой ред започна да го следи.
Мъжът тръгна по улица „Алт-Моабит“, стигна до хотел „Тиергартен“ и влезе вътре. Сам се вмъкна в един малък бар от другата страна на улицата, седна на масата до прозореца и впери поглед в хотела. Беше четириетажна сграда с не повече от шейсет стаи. Дойде сервитьорка, той се усмихна и посочи чашата бира на мъжа от съседната маса. Тя веднага му донесе.
След около десетина минути се появи младата блондинка и също влезе в хотела. Сам продължи да наблюдава. Жената се появи на един от прозорците на четвъртия етаж, отвори го и дръпна завесите.
Докато Сам си допиваше бирата, вратата на хотела се отвори и един по един се появиха другите четирима членове на луизианския екип - трима мъже и жената с късата черна коса. Явно и шестимата от екипа бяха в Берлин.
Четиримата закрачиха по улицата.
Сам ги последва. Докато вървеше след тях, си помисли, че приличат на група млади счетоводители, които са тръгнали кьм някоя кръчма след работа. Не се изненада, когато се насочиха към хотел „Кемпински“. Щом пристигнаха, двама от мъжете влязоха в един ресторант наблизо, а мъжът и жената влязоха в хотела.
В началото изглеждаха малко объркани. Спряха в лобито и се огледаха, вдигнали глави към сводестия таван и кръстосващите се греди под него. Сам ги подмина, качи се на асансьора, без да поглежда назад и слезе на етажа над стаята им. След това се върна по стълбите до нея.
Почука и Реми отвори. Носеше смарагдовозелена рокля на Дона Каран. Той много беше харесал роклята в магазина, но върху Реми тя изглеждаше направо хипнотична. Очите на съпругата му сякаш започваха да греяг още по-ярко.
- Еха! Тъкмо сънувах, че съм женен за жена точно като теб. Дано не се събудя.
- С ласкателство ше постигнеш всичко! А и не забравяй, че през последните два часа здраво се поглезих. Ти докъде го докара с играта на шпионин от Студената война?
- Приключих мисията, но новините не са добри - каза той. - Всички са тук, и шестимата. Двама наблюдават лобито, а двама вечерят малко по-надолу по улицата. Сигурно ще поемат втората смяна. Мисля, че плешивецът и русокоска ще се появят чак на сутринта.
- Добре - каза тя. - Сега на мен се пада да се тревожа, докато ти се къпеш и обличаш. Костюмът и бялата ти риза висят в гардеробната. Албрехт ше е тук след половин час.
- Супер! Докато се тревожиш, обади се отново на Хенри и разбери дали познава адвокати в Германия и Унгария.
- Вече го направих и не познава. Ще ми прати имейл с препоръка от свой приятел, докато вечеряме. А това ми напомня, че умирам от глад! А ти? Мечтая си за пушена гъска, шампанско и марципанова торта, откакто чух някой да ги споменава в лобито.
- Стига! Огладнях още повече!
Сам се изкъпа и облече. Албрехт се бавеше повече от петнайсет минути и Сам се обади на мобилния му, но телефонът беше изключен. Звънна и на администратора на хотела и попита дали някой не ги чака в лобито. После се обади в ресторанта, за да разбере дали Албрехт не е там.
- Да се надяваме, че се е разсеял с приятеля Фридрих и е изгубил представа за времето. Ако някои от колегите му тук са правили въглеродните тестове, може би с резултатите са отклонили вниманието му от други негови задачи и сега довършва тях - рече притеснено Сам.
- Да знъннем в къщи – преложи Реми и набра номера им в Калифорния.
- Здрасти, Реми! – посрещна я спокойния глас на Селма.
- Здрасти, Селма! Като че ли изгубихме дирите на Албрехт.
- Как така сте изгубили дирите му?
- Трябваше да се срещнем в хотела преди половин час, но той не се появи, не се е обадил и не си вдига телефона. Реших, че може да е оставил съобщение на теб, но явно не е. Имаме ли други негови номера? Временно живее в някакъв кабинет на свой колега в университета „Хумболт“.