- Имаме само домашния му номер и този в кабинета му в Хайделберг.
- Вероятно никой няма да ни вдигне там.
- Мога ли да направя още нещо?
- Всъщност, да. Виж какво можеш да откриеш за компанията „Консолидейтет ентръпрайзис“.
- Американска ли е?
- Четох, че се помещават в Ню Йорк, но шестима от тях ни следват тук.
- Заемам се!
- Мерси, Селма! Ако опашките ни са забелязали Албрехт, може да имаме проблем. Толкова е параноичен, че като нищо ще реши да хукне пеш към Франция, за да им отвлече вниманието.
- Ще ви кажа, щом разбера кои или какво са тези хора.
- Лека вечер, Селма - Реми прибра телефона в чантата си и се обърна към Сам. - Други идеи?
- Е, може или да останеш тук и да оставиш красотата си тази вечер ненакърнена, или да навлечеш нещо удобно и да видим можем ли сами да го намерим.
Реми сви рамене.
- Е, вече се показах на единствения, когото искам да впечатля. Огледай ме за последно, преди да сложа дънките и маратонките.
Тя свали обувките, отвори малкия хладилник, взе си един шоколад и стръвно го захапа.
- Ето малко и за теб. Вечеряй нещо, докато се преоблека - тя му подаде шоколада и се обърна, за да и разкопчае роклята.
След няколко минути Сам и Реми крачеха бързо по тротоара на „Унтер ден линден“, към университета „Хумболт” . Улиците бяха пълни с хора, които се разхождаха под липите в ранната лятна вечер. Сам за четвърти път погледна през рамо и каза:
- Никой не ни дебне.
Реми се усмихна:
- Сигурно знаят, че имаме резервация в ресторант със звезди „Мишлен“41 и са решили, че знаят къде да ни намерят в следващите три часа.
- Тревожиш ли се?
- Все повече и повече - отвърна тя. - Албрехт Фишер не е разсеян професор. Свикнал е да управлява академични катедри, да преподава, да пише и да сглобява наум модели на невероятно сложни сгради от почти никакъв изходен материал. Не би помолил свои приятели да прекосят половината свят, само за да забрави за тях.
- Нека не правим прибързани заключения - опита се да я успокои Сам. - Почти стигнахме.
Външната врата на сградата с лабораториите беше отключена. Част от лабораториите на горните етажи светеха, но лабораторията на Албрехт беше тъмна.
- Дали не сме се разминали по пътя? - зачуди се Реми с плаха надежда в гласа.
- Вероятно не сме. Макар че може да е отишъл да се преоблече за вечеря, и не знаем откъде би дошъл.
Сам посегна предпазливо и натисна бравата – беше отключено. Отвори и опипом намери ключа за лампите. Ковчегът с останките на Фридрих липсваше.
Прецизно подредените маси бяха разбутани, а две бяха преобърнати. Два стола бяха захвърлени насред лабораторията. По-навътре в стаята Сам и Реми се натъкнаха на няколко големи петна кръв и кървава диря, водеща към вратата. На пода лежеше шалът на Албрехт. Сам го вдигна и го сложи в джоба си.
Реми извади мобилния си телефон и набра някакъв номер.
- Полицията? - попита Сам.
- Аха! В Германия са на 110... - От слушалката се чу глас, който каза нещо на немски и Реми заговори. – Здравейте! Може ли да говорим на английски? Чудесно! Мисля че наш приятел е бил отвлечен. Отвлечен, да. Със съпруга ми го чакахме в нашия хотел в осем, но той не дойде и сега сме в лабораторията му в университета „Хумболт“. Има кръв по пода, мебелите са преобърнати, липсват някои неща. - Тя се заслуша. - Казвам се Реми Фарго. Благодаря. Ще ги чакаме на входа на сградата.
Изгасиха лампите и слязоха на входа. Пресекливият вой на европейски сирени се усили и от „Фридрихщрасе“ се показа полицейска кола, устремена към университета. Колата закова пред входа и от нея излязоха двама полицаи.
- Здравейте! - посрещна ги Сам. - Говорите ли английски?
- Малко - каза единият. - Вие ли сте хер Фарго?
- Да. Това е жена ми, Реми. Моля, влезте и вижте какво открихме.
Сам и Реми заведоха двамата полицаи в лабораторията и светнаха лампите. Още щом видяха в какво състояние е помещението, полицаите се поуспокоиха. Вече бяха на своя територия - случило се беше престъпление и те поемаха контрола. Докато оглеждаха внимателно следите, полицаите задаваха въпроси и си записваха отговорите на съпрузите Фарго.
- Как се казва приятелят ви? Тук ли преподава? Защо има лаборатория тук, ако е от Хайделберг? С какво точно се занимава? Има ли съперници, които биха сторили това?
Сам въздъхна.
- Професор Фишер е имал чувството, че в Унгария някои го следи. Четирима мъже го следвали в кола. Нямал представа кои са.