- А може просто да са съгледвачи и да са част от нещо по-голямо - отбеляза Клайн. - Още не са ни обяснили зашо ви следят. Приличат на хора, които търсят откритие за крадене, а Албрехт Фишер е направил откритие. Ще ги откарам в управлението и ще видя какво са си наумили.
- Определено не възразяваме - засмя се Реми.
- Ще уведомим необходимите хора да наблюдават границите на града. Ако похитителите са отвлекли Фишер преди повече от два часа обаче, вече може да са извън Берлин. – Клайн се взря в тях. – Но вие вече го знаете, нали? Вие също смятате да напуснете града.
Сам отвърна:
- Някой е отвлякъл Албрехт Фишер и е откраднал бележките, находките и снимките му. Не знам дали са били приятели на тези хора или някой друг, но знам къде ще го заведат.
- Тогава ви пожелавам късмет. Ако беше мой приятел, и аз щях да тръгна след него. Приятна вечер!
5.
Сегед, Унгария
Сам и Реми се отписаха от хотел „Адлон Кемпински“ късно същата вечер и взеха такси до Централна гара. Качиха се на междуградски влак в южна посока, но спряха на летище ..Шьонсфелд“, където хванаха самолет до Будапеща. До летище „Фернхеги“ беше само час и половина. От летището се качиха на влак до гара „Нюгати“ в Будапеща, а оттам - отново на влак за сто и седемдесетте километра до Сегед, близо до южната граница на страната.
Излязоха от гарата на следващата сутрин. Отпред се бяха подредили таксита. Сам остави куфарите при Реми и отиде до редицата, питайки всеки шофьор дали говори английски. Видеше ли, че шофьорът клати глава или изглежда озадачен, отминаваше. На четвъртото такси се подпираше мургав, слаб мъж на средна възраст с тъжен поглед и мустак, подобен на четка.
Около него имаше още трима шофьори, които се смееха на някаква история, която им разказваше. Щом чу въпроса на Сам, мъжът вдигна ръка.
- Просто любопитствате или искате да си говорите с някого?
- Искам да говоря - отвърна Сам.
- Добре. Тогава ще ме поправяте, ако греша.
Английският му беше отличен. По акцента му личеше, че е учил езика от британец.
- Струва ми се, че не аз, а вие можете да ме поправяте.
- Закъде сте?
- Първо, към хотела. След това бихме искали да разгледаме града.
- Добре. Значи хотел „Сегед“.
- Как разбрахте?
- Хотел с добра репутация и отлични условия, а вие изглеждате умни хора - усмихна се мъжът под мустак, сложи куфарите в багажника на колата и тръгнаха. - Ще се радвате, че сте отделили време да разгледате Сегед. Най-добрите наденички и най-добрият червен пипер са оттук.
- Градът ми харесва - каза Реми. - Сградите имат много интересни цветове - пастелни, и този бароков стил с всички елегантни детайли...
- Градът отчасти е хубав, отчасти - не - отвърна шофьорът. А причината градът да изглежда така, не е особено хубава. През март 1879 г. река Тиса придошла и почти го унищожила. Хубавото е, че след това хората са мислели внимателно, преди да строят.
- И ето го резултатът. Като за град с по-малко от двеста хиляди души е прекрасен! - заяви Реми.
- Чела сте пътеводителите?
Тя сви рамене.
- Нямаше какво да правя във влака.
Шофьорът спря пред хотела, извади двата куфара и ги остави пред входа, а после подаде на Сам визитката си.
- Казвам се Тибор Лазар. Попитайте администраторите на хотела за мен, ще ви кажат, че съм честен и надежден. Двама от тях са ми братовчеди.
- Благодаря! - усмихна се Реми. – Да ви се обадим ли, или ще ни изчакате?
- Ще почакам.
Пиколото вече носеше багажа им към рецепцията. Записаха се и се качиха в стаята си.
Сам седна на леглото и се разрови из „Гугъл карти” на айпада си, а Реми шепнешком попита.
- Какво търсиш?
- Полето... Знаем, че рано или късно похитителите ще заведат Албрехт до мястото на находката, за да им покаже къде точно е копал.
- Виждаш ли го на тази карга?
- Опитвам се... Албрехт каза, че е източно от река Тиса, северно от река Мура. Помня координатите спрямо мястото, където двете се срещат. И той така си беше начертал картата.
- Имам нещо, което искаш - каза тя. - Когато в лабораторията го попитахме дали можем да кажем на Селма, снимах картата с телефона, за да ѝ я препратя после. - Реми извади телефона си и му показа картата.
- Идеално! - целуна я той по бузата.
После се обади на Селма и включи високоговорителя.