- Разбира се - отвърна Тибор. - Прекрасен, слънчев ден е. Сегед е най-слънчевият град в Унгария.
Не след дълго Сам установи, че наближават мястото на разкопките на Албрехт - голямо открито поле.
- Какво е това отдясно? - попита Реми.
- Това ли? Просто част от старо кооперативно стопанство от времето на комунизма. Някога, когато бях малък, там пасеше добитък. Но сега правителството се присъедини към обшо начинание на дунавските държави да почистят реката и стопанството не бе възстановено повторно. Отглеждането на животни е твърде мръсно, за да е толкова близо до реката.
- Може ли да спрем и да погледнем?
- Разбира се - отвърна Тибор и паркира кран пътя.
Сам и Реми слязоха и се поразходиха нз полето.
- Е, тук сме - каза тя, - а не виждам никого.
- Нито пък има знаци от скорошно копане. Албрехт явно е запълнил дупките преди да замине и оттогава мястото е непокътнато.
- Как мислиш, дали Албрехт е убедил похитителите си, че обектът е на друго място?
- Съмнявам се. На Селма ѝ трябваха само контурите на реката, за да открие мястото, а и Албрехт ни каза, че някои го е наблюдавал още тук. Имам силното подозрение, че го държат някъде наблизо. За да им е от ползва, трябва да го доведат, за да им каже къде и какво да търсят или да им е подръка, за да му носят намереното.
- Може би. Но как да намерим самия него?
Сам погледна зад нея.
- Не знам още, но мисля, че намериха нас.
Реми погледна през рамо към тъмната кола, спряла далеч по двулентовия път край реката. Малко по-зорки очи биха могли да видят глави над седалките. Реми извади телефона си и снима няколко пъти полето, реката и след това пътя, в посока към колата.
Сам каза:
- Албрехт спомена голяма черна кола с четирима мъже в нея. Мислиш ли, че ще уловиш регистрационна табела толкова отдалеч?
- Може би да, а може би не, но имам чувството, че ще можем да погледнем по-отблизо.
Двамата се върнаха до колата.
- Познавате ли мъжете в черната кола? - попита ги директно Тибор.
- Не - отвърна Сам. - А ти?
- Не мисля. Преди минута видях проблясък. Един от тях като че ли ни наблюдава с бинокъл. Това беше думата, нали?
Оформи кръгове с показалците си и ги долепи до очите си
- Това е думата - усмихна се Реми. - Сигурно просто се чудят защо крачим из старо пасище за добитък.
- Добре - отвърна Тибор. Запали колата, обърна и пое към моста, който прекосиха преди малко, обратно към западната страна на реката. Редовно хвърляше по едно око в огледалото. - Сигурни ли сте, че не сте ги виждали?
- Напълно! – отговори Реми. - Никога преди не сме идвали в Унгария.
Стигнаха до площада с паметника на арадските мъченици – генералите, екзекутирани след провалилото се през 1848 г. възстание за независимостта на Унгария. По-нататък, все в центъра на града, преминаха покрай музикалния часовник с фигурки, площад „Клаузал” и площад „Сечени”. Цялата тази част на града беше пълна с цветя, дървета и барокови сгради в пастелни цветове. Докато Тибор ги развеждаше, Сам и Реми не изпускаха от поглед следващата ги черна кола. Спряха ненадейно близо до центъра на града и колата почти ги настигна. Реми отново я снима през задния прозорец.
Тибор забеляза какво прави Реми.
- Тези мъже ми напомнят за времето на комунизма. Имаше хора, които си нямаха друга работа, освен да нн следят и да доносничат за нас.
- Искам да знам на кого съобщават наученото - рече Реми.
- Чудя се дали не може да се разбере - отвърна Сам. Полицията ще ни каже ли чия е колата, ако им дадем регистрационния номер?
- Може би.
Реми увеличи снимката на черната кола. Преписа на лист хартия номера на колата и го подаде на Сам.
- Ще удвоя тарифата ти, ако откриеш чий е номерът - рече Сам и подаде листа на Тибор.
Тибор паркира до полицейското управление и се скри вътре.
Сам набра номера на Селма.
- Здрасти, Селма! - каза той.
- Здрасти, Сам! Тъкмо се готвех да ти се обадя с информацията, която ми поиска.
- Да спестим повечето за по-късно. Мисля, че е време да разберем добър или лош е Тибор Лазар.
- Имам нещо като отговор. Не е сторил нищо, за да му отворят досие или за да привлече вниманието на Интерпол. Притежава малка къща и малка таксиметрова компания - няма подозрения, че е параван. Има три таксита и все още ги изплаща. Твърде е беден, за да не е чсстен.
- Чудесно! - зарадва се Сам. - Благодаря, Селма!
След около двайсет минути Тибор излезе. Седна на мястото си и запали двигателя. Докато излизаше на заден ход, каза:
- Бако.
- Бако?