- Арпад Бако.
- Знаеш ли кой е? - попита Реми.
- Ще ви разкажа, докато пътуваме.
Тибор пое надолу по реката и зави на юг. Докато увеличаваше скоростта, току поглеждаше в огледалото за обратно виждане, сякаш очакваше, че някои ще ги следи.
- Нека започнем с вас. Вие сте Самюъл и Реми Фарго от Ла Джола, Калифорния. - започна Тибор.
- Не нн казваш нищо ново - рече Реми.
- А знаехте ли, че местната полиция го знае? Действат по заповед от правителството да ви следят отдалеч - кога излизате от хотела, кога се връщате и така нататък?. Мислят, че търсите древни съкровища. Така ли е?
Сам отвърна:
- Ние сме аматьори, които се вълнуват от история. Откривали сме ценни неща, в морето и на земята. Но някои от най-важните са били от дърво, бронз или стомана и са съкровища, само защото разкриват важни неща за миналото. Вярно е, че някои от артефактите, които сме открили, са били от злато или по тях е имало скъноцени камъни. Но търсачи на съкровища... това са глупости.
Реми добави:
- Никога не грабим от местата, които откриваме. Регистрираме ги в съответната страна. Получаваме одобрението на правителството и му съобщаваме за всички, което открием. На повечето места правителството получава находките ни.
Тибор каза:
- Казват, че сте станали много богати от това. Лъжа ли е?
Реми се усмихна.
- Не е лъжа, а недоразбиране. Сам е инженер. Преди години изобрети една машина. Лацерен скенер, с който се идентифицират смесени метали и сплави от разстояния. Заехме от една банка най-голямата сума, за която успяхме да получим одобрение, и направихме компания за производство и продажба на скенерите. Ако не бяхме успели, щяхме да дължим пари завинаги. Но компанията потръгна. Ние бяхме единственият производител на тези уреди. По-големите компании започнаха да ни питат дали не искаме да продаваме. Когато получихме подходящо предложение, я продадохме. Всичко това се случи, пречи да започнем да се занимаваме с нашето хоби.
- Значи просто имате късмет - промърмори недоверчиво Тибор.
- Поне засега - кимна Сам. - И ни се ще късметът да продължи да ни се усмихва. Може би трябва да поговорим с полицията, ако ни нямат доверие.
- По-добре недейте - отвърна Тнбор. - Засега не ги интересувате особено, така че нека нещата си останат така.
- Полицаи ли се оказаха онези четиримата в черната кола?
- Не. Те са твари на Арпад Бако.
- Кой е той?
- Описанието му ще дойде вповече на скромните ми познания по езика ви. Мога да кажа, чс е алчен и зъл човек. Това обаче не би било достатъчно. Той е крадец. Той е свиня, псе, плъх, змия, хлебарка! - Тибор премина на унгарски за едно-две изречения и после се поукроти.
- Не звучи добре, прав си - отбеляза Реми. - Явно е цяла зоологическа градина.
- Съжалявам! - извини се Тибор. - Мразя го! Мразя го отпреди да се родя и оттогава го намразвам все повече!
- А можеш лн да нн кажеш нещо за него? С какво се занимава? - попита Реми.
- Наследил е много семейни бизнеси. Най-големият е фармацевтична фабрика. Нали се сещате? Хапчета, ваксини, такива неща. Голяма е. Има такива като мен, които вярват, че е станала толкова голяма, като продава лекарства на хора,| чиято единствена болест е нуждата им от лекарства.
- Каза, че го мразиш отпреди да се родиш. Какво значи това? - попита Сам.
- Семействата ни от стотици години са били от различни страни на барикадата. Неговото е било против въстаниетоот 1848 г. и заради тях членове на моето семейство са били арестувани за измяна. През Втората световна война Бако станали нацисти, само за да могат да сс сдобият със земя и предприятия. Правили са доноси срещу брата на дядо ми, за да бъде измъчван и застрелян, понеже искали малката му ферма. Следващото поколение Бако пък станали комунисти, за да използват привилегиите си на черния пазар. Когато комунизмът падна, подкупиха властта, за да получат фармацевтичната фабрика. Всски път, когато светът се обърне с главата надолу, някой Бако се озовава отгоре и тъпче останалите. Арпад е най-лошият от лошите. Бил е в колата си, когато шофьорът му блъска втория ми син с над сто километра в час. Бако си измисли, че синът ми е бил крадец и тъкмо бил задигнал нещо и изтичал на улицата, без да се огледа. Пет от тварите му „свидетелстваха“.
Сам отвърна:
- Мразиш ли го достатъчно, за да рискуваш да му попречиш да се добере до нещо, което иска? Може би дори да го накажеш?
- Аз? Не бих се замислил дори!
- Вчера в Берлин беше отвлечен немски археолог, добър наш приятел. Беше направил откритие в този район и изследваше находките си в Берлин, защото се страхуваше, че някой го следи - тези четирима мъже в черната кола.