- Разбирам – каза Тибор. - Бако е от онези, които твърдят, че са преки потомци на Атила. Преди няколко години той и други изпратиха петиция до правителството да ги обяви за официално малцинство. Но всичко е просто алчност.
- Алчност? - почуди се Реми.
- Гроба. Иска да намери гроба и да го притежава.
- Гроба на Атила? Няма да му се усмихне късметът. Един от най-известните неоткрити гробове в света е. Да не би този Бако да твърди, че е роднина и на Чингиз Хан?
- Още не.
Тя се обърна към Сам.
- Какво мислиш, че трябва да сторим?
- Какво би могъл да стори който и да било? – каза Тибор. – Бако има не само пари. Има малка армия пазачи, има собственост, фабрики... Изобщо не се съмнявам, че би убил, за да не се добере някой друг до гроба на Атила, и би отвлякъл приятеля ви, ако смята, че ще има полза от него.
Сам рече тихо:
- Въпреки юна няма просто да стоим и да бездействаме.
- Какво ще правите?
- Ще намерим приятеля си и ще си го върнем - отвърна Реми.
Тибор помълча.
- Наистина ли?
- Да - отвърна Сам. - Той ни се обади, защото мислеше, че може да има нужда от помощ. Оказа се прав.
- Сам - каза Реми. - Може би не бива...
- Не, мисля, че Тибор е нашият човек, Реми. Тибор, вярвам, че можем да го направим, но ни трябва смел унгарец, който мрази Арпад Бако. Ще ти платим добре за причинените неудобства и времето. Ако те арестуват, ще ти осигурим най-добрия адвокат Няма да ни е проблем, защото ще трябва да защитава и нас.
- По-добре да ви покажа какъв е този мъж, преди да правим каквото и да било. Първо ще отидем до гаража ми за друга кола.
- Чакай! - каза Сам. Искам да се отървем от тези типове, които ни следят. Нека аз да карам. Ако повредя колата ти, ще платя за поправките.
Тибор погледна скептично Сам, но спря и го пусна зад волана Самият той седна на мястото до шофьора. Сам направи бьрз обратен завой и после ляв, за да премине зад голямата черна кола. Тибор стисна таблото и натисна несъществуващата на неговото място спирачка.
- Ще ти хареса да се возиш при Сам - засмя се Реми. – В четири страни му е забранено да кара.
Сам увеличи скоростта. Когато черната кола ги последва и понечи да скъси разстоянието, той влезе с двете леви гуми по банкета. Във въздуха сс вдигна голям облак прахоляк и парченца чакъл. Шофьорът зад тях се опита безуспешно да свърне, за да избегне облака, почти изгуби контрол и колата залакатуши по пътя.
Сам рече:
- Не е много добър. Има ли наблизо тесни улици?
- На около три километра напред има много старо селнше Твърде е далеч от реката и наводненията не са го засегнали.
Сам увеличи скоростта по дългата, права отсечка през равнината, но подобни пътища бяха правени за коли като тази на преследвачите им. Черната кола започна да ги настига отново. Сам спечели време като завъртя волана наляво н надясно няколко пъти, а след това премина в средата на пътя, за да не могат да застанат до него. Когато видя, че наближават селото, той рязко зави в лявата лента. Черната кола се премести отдясно. Сам наби спирачки и преследвачите им се изстреляха покрай тях.
Сам зави бавно и спокойно по главната улица на селото, подмина няколко каменни сгради, преди да поеме по толкова тясна уличка, че таксито едва се побираше между сградите.
- Внимателно, внимателно! – мърмореше Тибор.
В края на уличката Сам спря.
Тримата се загледаха през задния прозорец – черната кола профуча покрай началото на уличката.
- Сега чакаме да видим достатъчно ли е ядосан или трябва да го обработим още – рече Сам.
Гумите на черната кора изсвириха, тя се върна, зави и тръгна към таксито по уличката. Сам излизи на едно площадче, слезе от колата и се обърна към Тибор:
- Поеми волана!
После пристъпи обратно в края на уличката. Хвана една ръчна количка, пълна с камъни, и се приготви да я избута към малката уличка.
Преди да го стори обаче, нешо изтрещя, последвано от силно пристъргване, което премина в металически писък и спря. Сам остави количката, изтича до таксито и влезе на задната седалка при Реми. Тибор погледна в уличката. Голямата черна кола се беше заклещила между първите две сгради. Липсваха страничните ѝ огледала и опираше в тухлите от двете страни. Двигателят ревеше, металът пищеше, но автомобилът не помръдваше. Тибор се върна по заобиколен път към главната улица.
Стигнаха до нещо, което приличаше на малък склад.
Пред него имаше петима мъже в работни комбинезони.
- Онези двамата - каза Тибор, - хубавците, са братята ми. Другите са братовчеди.
Тибор излезе и отиде да поговори с мъжете и след малко ги доведе със себе си. Един от мъжете извади от гаража малък микробус и остави двигателя включен. Всички се усмихваха, ръкуваха се и изразяваха с жестове удоволствието си да се запознаят. Тибор седна на шофьорското място, а Сам и Реми се качиха отзад. С изненада установиха, че с тях се качва и оше един мъж.