- Аз съм Януш - каза мъжът. - Ще снимам.
- Благодаря! - отвърна Реми и прошепна на Сам: - Какви снимки?
Януш я снима и каза:
- Няма защо.
Тибор ги откара до източната част на града, а после по-нататък в тревистите равнини. След седем-осем километра стигнаха до голям комплекс от бели сгради, разположени в пет реда. Януш се зае да снима и не спря, докато караха по протежението на високата мрежеста ограда, по чийто горен край се къдреше бодлива тел. Подминаха портала - приличаше на вход към военна база, с въоръжени пазачи в сиви униформи.
Реми попита:
- За какво са всички тези пазачи?
- Обяснението им е, че тук се произвеждат и съхраняват лекарства, които може да служат за наркотици, а също и че правят проучвания за нови лекарства, тъй че можело конкуренти да им откраднат тайните. Истинската причина е, за да може Бако да прави каквото си иска, без да му задават вьпроси.
През цялото пътуване Сам мълчеше. Внимателно оглеждаше всичко, но не продумваше.
Когато микробусът се върна в гаража, Сам помоли за лист хартия и каза на Тибор:
- Ще ти направя списък с неща, които ни трябват, и ще ти дам пари за тях. Ако нещо не е налично, кажи ми и ще си го набавя от чужбина. - Докато говореше, пишеше. - Четири сиви униформи като тези, които видяхме. Четири пистолета с по два допълнителни пълнителя - всеки от пистолетите в черен кобур. Оръжията на онези от фабриката бяха чешки CZ-75. Ако някой унгарски модел прилича на тях, и той ше ни свърши работа. Черни ботуши, четири чифта, високи до средата на прасеца. Ще трябва да изгладим униформите и да лъснем ботушите. И помни, единият чифт е за Реми, така че да е по-малък. Също така, една къса кожена каишка за куче, както и нашийник.
- Нещо друг? - попита Тибор. - Нещо към нашийника?
- Куче.
- Куче?
- Немска овчарка най-добре. Ако няма, може ротвайлер или доберман. Трябва да има добро обоняние, да е добре обучено и да се подчинява.
- В Сегед има дресьор на кучета.
- И ти е братовчед, нали? - попита Сам.
- Не всички са ми братовчеди. Този е братовчед на жена ми. Веднага ще проверя дали има подходящо куче.
- Може ли да заведеш Реми да избере?
- Бих, но това са унгарски кучета, а Ремн не говори унгарски.
- Мога да науча точно толкова думи, колкото и немска овчарка - намеси се Реми.
- А и с Реми говорят всички кучета - добави Сам. - С Януш готови ли сте за това? Решихте ли?
- По-скоро бих отвлякъл Бако и бих го разменил за приятеля ви! Но добре, нека първо опитаме каквото ти си намислил.
- Ако това не стане, ще приложим твоето решение.
6.
Сегед, Унгария
Реми стоеше на портата към двора за игри и гледаше ияколото немски овчарки. После се обърна към кучкаря и попита
- Онова там как се казва?
- Гилкос - отвърна той. - Значи „убиец“.
- А това?
- Хасфел. Съкратено от „хасфелметсо“, „изкормвач“.
Реми се приближи до портата и посегна към дръжката.
- Госпожо, да не би да искате да влезете?
- Разбира се, че искам. Защо да ми вярват, ако аз не им вярвам?
Реми без колебание прекрачи вътре и затвори решетестата врата зад гърба си. Уверено се приближи до всяко от кучетата, позволи им да подушат ръката ѝ, потупа ги по гъстата козина на врата и продължи. Обърна се към най-голямото куче - кафеникав мъжкар с черна козина по главата и опашката. Той стоеше настрана н наблюдаваше. После бавно я доближи и другите сякаш спряха да съществуват.
- А ти кой си? - попита го тя.
Кучето не откъсваше поглед от очите ѝ. Седна пред нея и близна ръката ѝ. Тя клекна и го погали, а той легна, за да може да го потърка по корема.
Братовчедът каза:
- Казва се Золтан, „султан“.
- Той е голямата клечка тук, така ли? Шефът?
- Да, госпожо. Обикновено не прави така с непознати... Всъшност не прави така с никого.
- Сигурно ме е разгадал. Знае, че си падам по такива като него. - Реми се наведе над кучето и рече тихо: - Какво мислиш, господин Золтан? Искаш ли да поработим заедно тази вечер?
Тя като че ли получи отговора, който искаше. Изправи се, а с нея и кучето. Двамата тръгнаха към портата.
- Той е - каза Реми на дресьора, шом излязоха. - А сега ше ме научите ли на някои команди на унгарски, за да не го излагам?