Ненадейно кучето се спусна напред. Каишката се обтегна и животното задърпа Реми неудържимо напред.
- Надуши нещо! - каза тя.
Золтан дърпаше Реми по асфалтираната алея между няколко здания без прозорци, а тримата мъже ги следваха отблизо. Сам и Януш застанаха от двете страни на Золтан и Реми и се заоглеждаха наоколо с ръце на кобурите.
Стигнаха до някаква сграда почти в края на комплекса - изглеждаше като помещение за техника или склад. Вратата беше стоманена и пред нея имаше стоманени клетка с втора врата, с четец зa магнитни карти на бравата. Золтан приближи клетката и задуши около нея, като се опитваше да намери пролука. Кучето ставаше все по-неспокойно Първо подуши земята в долната част на решетката, а след това опря предни лапи на нея.
- Седни, Золтан - каза Реми. - Добро момче! - Тя потупа по земята и той седна. Реми се обърна към тримата мъже: - Тук е!
- Сега имаме два варианта - каза Сам. - Може да почукаме или да причакаме някого с карта.
- Ще почукам - усмихна се Реми. - Дръпнете Золтан, така че да не се вижда.
Тримата мьже и кучето се скриха в сенките от двете страни на вратата, а Реми натисна бутона до четеца зa карти. Звънецът изжужа силно.
В стоманената врата, на нивото на очите сс отвори прозорче и носле се затвори. Вратата зейна и се появи пазач в обичайната сива униформа Мъжът попита нешо на унгарски. Реми се засмя кокетно, сякаш е казал нещо очарователно. Ненадейно появилата се привлекателна жена определено беше грабнала вниманието на пазача. Тя му се усмихна жизнерадостно и той натисна бутон на вътрешната стена. Вратата на клетката се отключи.
Реми пристъпи вътре, а от тъмнината зад нея се появи силуетът на Золтан. Мъжът понечи да затвори стоманената врата, но Золтан беше по-бърз. Кучето изръмжа гърлено и захапа мъжа за предмишницата. Вратата тръгна да се затваря, но Сам я подпря с рамо и заедно с Тибор и Януш влязоха с извадени пистолети. Януш затвори вратата. Реми заповяда на кучето да седне
Вместо него обаче седна пазачът. Щом мъжът се озова на земята, Золтан го пусна и също седна.
- Добро момче! - похвали го Реми.
Мъжът не мръдна от бетонния под, докато Януш вземаше оръжието му.
- Сам!
Всички се обърнаха по посока на гласа. В другия кран на празната сграда, в едно отраждение със стоманени решетки от пода до тавана и врата с катинар, стоеше Албрехт Фишер
- Албрехт! - викна радостно Сам. - Само този пазач ли с?
- Има още двама. И двамата са с автомати. Излязоха преди няколко минути за кафе.
Докато тичаха към клетката, Сам каза на Тибор:
- Сигурно са били твоите приятели с фенерчето и мръсните ботуши.
В клетката на Албрехт имаше легло със стоманена рамка и тънък матрак върху пружини - приличаше на военна койка, а в ъгъла се виждаше преносима тоалетна. Албрехт все така носеше дрехите си от Берлин, доста позахабенн и с изсъхнали петна кръв по ризата.
Сам се обърна към Януш:
- Доведи пазача!
Януш каза нещо на мъжа и онзи се изправи. Золтан го следваше по петите и изръмжаваше от време на време.
- Да ни даде ключа! – нареди Сам.
Тибор повтори заповедта на унгарски, но мъжът сви рамене и отвърна нещо. Януш го претърси и едва тогава преведе думите му:
- Не е у него.
После изтича до бюрото на метър от входната врата и прерови и него. Откри втори катинар с ключ в него, върна се на бегом и го даде на Сам. Той пробва ключа от катинара, но не стана.
- Кажи му да свали униформата и ботушите си. - После се обърна към Албрехт: - Ти също се съблечи.
Двамата сс подчиниха, а Сам продължи.
- Албрехт. крачка назад, скрий се зад нещо. Всички останали да направят същото. Щом стрелям по катинара, времето ни ще започне да изтича като вода. Ще трябва да действаме бързо. Ще преоблечем Албрехт и ще заключим този на неговото място. После бързо отиваме до микробуса и се махаме. Ако някой от тях насочи оръжие, стреляме без да мислим.
Останалите се скриха зад няколко дървени сандъка. Реми взе кучето със себе си и покри ушите му с длани.
Сам стреля и катинарът издрънча на пода. Всички скочиха. Януш бутна пазача в клетката и го накара да седне на леглото. Албрехт излезе и облече униформата.
Докато Албрехт си връзваше обувките, Тибор му слагаше колана. С втория катинар Сам отново заключи клетката.
Всички стигнаха до вратата тичешком. Тъкмо когато Реми се готвеше да я отвори, звънецът изжужа силно и тя подскочи. Золтан започна да ръмжи, но тя му зашепна и го успокои.