Когато се върна в колата, Сам попита:
- Какво му каза?
- Казах му, че вероятно никога вече няма да се видим, но че винаги ше помня колко добро куче е и че го обичам.
- А той какво каза?
- „Искаш ли да ухапя онзи глупчо, преди да си тръгнете?“ ...и той ме обича.
- Явно и аз, и той, те ревнуваме - засмя се Сам.
Тибор ги закара до хотела. Докато излизаха, Сам се обърна към него:
- Ето, Тибор. Написах това, преди да тръгнем - и му подаде един чек. Отнеси го в Швейцарската кредитна банка в някой от следващите два дни. Ще се обадят на американския ни банкер, за да потвърди, но парите ще са в сметката ти незабавно.
- Напускате ли страната?
- Още не. Но си помислих, че ако нещо се случи с нас, най-добре да ти дам това сега.
Тибор сви рамене.
- Мерси! - Прибра чека в джоба си, без да го поглежда. - И още нещо. Оплачете се от хотелската си стая. Нека ви прехвърлят в друга.
- Тъкмо щях да го сторя - усмихна се Сам. - Ще ти се обадя след ден-два.
Таксито се отдалечи.
Докато караше, Тибор бръкна в джоба си и подаде чека на Януш.
- Не мога да карам и да чета. Какво пише?
- Да се изплати на Тибор Лазар сумата от сто хиляди долара. Звучи като много форинти.
- Много са! – овърна ококорен Тибор.
Сам, Реми и Албрех Фишер пристъпиха към входа на хотела, но Албрехт ги спря, за да не ги подслуша никой.
- Онзи, който ме отвлече, ненормалникът Арпад Бако, смята, че сме по дирите на гроба на Атила.
- Предполагам, чс съмненията му не са лишени от смисъл. Това е едно от най-големите неоткрити съкровища.
- И най-вероятно сред тези, които никога няма да бъдат открити - допълни Албрехт.
Сам сви рамене.
- Поне не ни отвличат и не стрелят по нас за дребни неща.
После отвори вратата и изчака Реми и Албрехт да влязат преди него. Обърна се и за последно погледна към улицата, оглеждайки внимателно потайните кътчета, където можеше да сс скрие някой.
7.
Сегед, Унгария
Сам, Реми и Албрехт седяха във всекидневната в новия си апартамент на последння етаж, изкъпани, преоблечени в чисти дрехи и тъкмо довършваха вечерята си от топъл хляб, меко сирене и колбаси с червена чушка. В чашите им проблясваше унгарско мерло „Балатон Барик“, реколта 91 г.
- Излъгах, разбира се - разказаваше Албрехт. - Нямаше да споделя на някаква мутра, че съм направил едно от най-важните открития от десетилетия насам. Честно казано, оше не съм разбрал какво съм открил. Нямах време да правя анализи или да се съветвам с колеги, преди да ме отвлече Бако
- Какво му каза?
- Че търся следи от римска окупация на региона. Звучеше убедително, защото и бездруго търся точно това, винаги когато правя разкопки в Европа. Римляните винаги строели подредени лагери – едни и същи от Англия та чак до Сирия. А това е била Панония, римско владение преди да дойдат хуните.
- И това мина? – попита Реми.
- Той е луд и през лудостта нищо не минава. Иска предметите от гроба на Атила. Смята, че му е наследник. Дори да не му е наследник, определено влиза в духа на „предшественика“ си и търси нещо голямо. В Унгария хората все още често си кръщават момчетата Атила. И ето ни в южните равнини на страната, където е била крепостта на Атила.
- Не си спомням много добре - намеси се Реми, - но не се ли предполагаше, че самите ковчези са съкровището?
- Да, те са част от него - съгласи се Албрехт. Има железен ковчег, в него има сребърен, а в него - златен. Самите те били пълни със скъпоценности - корони, оръжия и накити... всичко, каквото Атила е получавал от подчинените царе и сановници. Доста голяма купчина.
- Цялата история звучи като купчина - не се сдържа Сам. - Купчина големи...
- Сам! - прекъсна го Реми.
- Сам може би е прав - каза Албрехт. - Единствената хроника от онова време, с която разполагаме и която описва смъртта на Атила, е тази на Приск, пратеник на Източната Римска империя. Той описва скръбта и погребението, но не споменава съкровище. То се споменава за първи път от Йорданес, осемдесет години по-късно. Бил е варварин, навярно остгот. Хората търсят това съкровище от хиляда и петстотин години... засега безуспешно - Албрехт помълча. Но Арпад Бако няма да се откаже, нито заради здравия разум, нито заради огромната вероятност всичко да е измислица. Той е убеден, че неговата съдба е да открие гроба на Атила. И няма да позволи на никой друг да го направи.