- Да погледнем нещата от неговата гледна точка - предложи Реми. - Има ли каквато и да било възможност откритото от теб да е свързано с гроба? Ал.
- Работата ми едва започва, но се съмнявам – каза Албрехт. Вярно, въглеродната датировка на останките сочи около 450 г., а Атила е умрял през 453 г. Възможно е някаква битка от това време в центъра на хунската територия да има нещо общо със смъртта му. Всъщност Атила бил наследен от хаос. Всеки от тримата му сина имал своя клика, а генералите му са имали собствени владения и армии. Може да е имало неотразени в хрониките битки между тях. - Той сви рамене. – Знам само, че жертвите не са римляни. Нито имат високи качествени римски брони, нито пък гладиуси, късите мечове на римляните, нито път скути, големите правоъгълни щитове, с които оформяли стена срещу прииждащия враг.
- Значи телата може да са на хуни и битката може да е свързана с гроба.
- Твърде рано е, за да отписваме който и да било вариант, включително и този. И ако изобщо някой някога открие гроба, сигурно ще се случи точно така - ще търси друго, а ще открие него.
- Сега най-важното е да успеем да ти осигурим възможност да завършиш безопасно разкопките си - каза Сам.
- Не виждам как може да стане това. Някои от хората на Бако бяха застреляни днес.
Сам се усмихна.
- Това би ли било проблем за Атила?
- Вероятно не.
- Значи няма да е проблем и за Бако. Може дори да се опита да потули случката. Не може да каже на полицията, че някой е отвлякъл отвлечен от него човек. А и засега разкопките са най-добрата ти възможност да научиш нещо ново. Той също има интерес да се заемеш с тях.
- Твърде е опасен. Не можем да започнем разкопки, докато е тук.
- Може би ти можеш. Познаваш ли важни унгарски археолози?
- Неколцина. Професор Еникьо Харсани, тя преподава в Сегедския университет, както и професор Имре Полаг. Мислех да ги потърся, преди да ме отвлекат. Те двамата познават историята на региона много по-добре от мен.
- Тогава им се обади сега. Трябва не да крием начинанието, а да го огласим колкото е възможно по-широко. Трябва да въвлечем много хора, да сме на място и да помагаме. Трима чужденци в отдалечен район на Унгария са в опасност. Петдесетина местни учени са експедиция.
- Заедно със студенти - добави Албрехт. - Ама, разбира се! - Погледна телефона на масичката. - Ще им се обадя веднага... – О, забравих! Не си нося тефтерчето с номерата им. А те биха могли да помогнат и с опазването на обекта.
Реми каза:
- Обади се на Селма и ѝ кажи какво ти е нужно. - После се прозя и погледна часовника си. - Там още е ден и ще е будна. Избирам онази спалня за мен и Сам и се оттеглям. Другата е за теб, Албрехт. Късмет с разговорите.
На следващата сутрин Сам, Реми, професор Еникьо Харсани и професор Имре Полгар стояха до един автобус заедно с Тибор Лазар. Шестима други преподаватели водеха по десет млади студенти всеки и разделяха полето на сектори с прътове и връв. Малко по-нататък трима учени от Археологическия институт към Унгарската академия на науките вземаха проби от почвата.
- При псевдоподзолистите европейски почви скоростта на удебеляване на почвата е около милиметър за две години - говореше единият. - Тук може да очакваме около седемдесет и пет сантиметра натрупана почва. Но теренът е равен, а и реката наблизо го наводнява.
Друг рече:
- Това би добавило още седемдесет и пет сантиметра нанос.
- Колко често е преливала Тиса от 450 г. насам?
- На всеки сто-сто и петдесет години... значи около десетина пъти. А по-скорошните наводнения като че ли са по-тежки от старите. Онова, което унищожава Сегед през 1879 г. е било най-тежкото. За да се подсигурим, може да очакваме останки на дълбочина от седемдесст и пет сантиметра до метър и осемдесет.
Тибор се качи на автобуса, затова Сам остави другите и се качи при него. Докато Тибор се настаняваше с вестник на една от предните седалки, Сам му каза:
- Добро утро. Тибор. Как сме?
- Оставил съм двама братовчеди на пътя в онзи край и двама в другия. Тежко ръжени са н носят телефони. Имаме и микробус с шест човека, които могат да подкрепят коя да е от двете групи - в него са братята на жена ми.
- Отлично! - засмя се Сам. - Трябва да пазим хората тук. Благодаря ти!
- Аз ви благодаря.
- За какво?
- За какво? Че ми дадохте шанс да отнема нещо от Бако. И защото чекът ти не беше фалшив.
- Нито пък помощта ти. Спаси живота на Албрехт.
- Вие го спасихте. Аз само казах „Правете каквото ви казвам или този луд ще ви избие“.