- Е, явно добре си го казал.
Тибор внимателно огледа Сам.
- Замисляш нещо друго, нали? Какво?
Сам се усмихна.
- Не им трабвам за разкопките. Но мога да направя нешо, което ще заблуди Бако и ще отвлече вниманието на хората му, за да могат археолозите да свършат работата на спокойствие.
- Арпад Бако е много влиятелен. Видя едно от предприятията му. Има пари и власт, има богати и властни приятели и тук, и другаде. Трябва да си много внимателен.
- Той търси гроба на Атила, както ти предположи.
Тибор се засмя.
- А не изворът на вечната младост? Или стълбата към небето?
- Със сигурност си чувал историите. Атила бил погребан тайно заедно със съкровището си, а после отклонили коритото на Тиса, за да покрие гроба.
- Разбира се. Всички научаваме тази история още като деца. – каза Тибор. – Арпад Бако обаче сигурно е бил единственото дете, което се е вързало на историята. А и Тиса е дълга хиляди километра, преди е била още по-дълга. Големи части от нея са били отклонявани, а някои са пресушавани.
- Това е хубавото на плана, Тибор. Реми и аз няма да открием гроба. Просто ще привлечем погледа на Бако към себе си, докато го „търсим“.
- Искам да ви помогна.
- Добре дошъл на борда. И като говорим за бордове, имаш ли роднини с лодки?
- Не роднина, а приятел. Би ни я заел за незначителна сума, да речем... безплатно.
- Сигурен ли си, че искаш да си с нас?
- Ами, рискувахте живота си, за да спасите свой приятел от място, пълно с въоръжени мъже и ми платихте цяло състояние за едно денонощие с вас. Добре е за благосъстоянието ми да съм ви приятел.
На следващата сутрин десетметровата рибарска лодка „Маргит“ пое по Тиса с пет-десет възела скорост. Лодката току спираше на едно място или едва се държеше срещу мързеливото течение на реката, а след това внезапно започваше да кръстосва коритото по диагонал. „Маргит“ влачеше нещо, но от брега не се виждаше какво, зашото товарът така и не се издигна на повърхността.
Зорък наблюдател можеше да различи четирима души на борда - кормчия, двама мъже, които наблюдаваха брега и реката и слаба жена с кестеняво-червеникава коса, която се взираше в лаптоп върху една поставка в кабината.
След по-малко от час един камион със закрита каросерия бавно пое по пътя над реката.
В каросерията му четирима мъже седяха на пейка. Имаха фотоапаоат с телеобектив, телескопични бинокли за наблюдение и камера с мощно увеличение – обективите на всички тези уреди се подаваха през дупките на покривалото на каросерията. Начело на групата беше мъж на име Габор Шекели. Той седеше точно зад шофьора, за да контролира действията на останалите.
Телефонът му иззвъня и той каза на унгарски:
- Да? – Послуша известно време и отвърна: - Благодаря. – Прибра телефона и съобщи: - Мъжът на кърмата, с въжето в ръце, е Самюел Фарго. През нощта е получил екипировка: детектор за метал, няколко бинокъла за нощно виждане, магнетометър „Геометрикс Г-882“, който отчита слаби отклонения в магнитното поле на Земята, най-вече причинени от парчета желязо.
- Железният ковчег - каза мъжът до него.
Габор не счете за нужно да му обърне внимание.
- Жената навярно е съпругата му, Реми Фарго. Отседнали са в хотел „Сегед“.
Третият мъж каза:
- Тук имаме далекобойни пушки. Лесно можем да отстраним всеки на борда.
- Още е рано - каза Шекели. - Фарго са опитни търсачи на съкровища. Намирали са важни находки в Азия, швейцарските Алпи и други места. Имат лодка и нужната екипировка
- Ще чакаме да го намерят?
- Да, така ще направим. Когато открият най-външния ковчег, ще действаме, преди да са го вдигнали. Ще им се случи ужасна злополука и тогава ние ще открием гроба. Господин Бако ще е герой, откривател на национално съкровище.
В лодката Реми изучаваше на магнитометъра на лаптопа.
- Това е ненормално!
- Какво? Нищо ли не долавя? - попита Сам.
- Напротив! Долавя всичко. Дъното е пълно с метал. Имам образи, които приличат на потопени лодки, вериги от котви, оръдия, баласт, боклуци, арматура с излят около нея цимент. Мисля, че хванах и няколко велосипеда, котва, нещо подобно на стара печка... и всичко това за по-малко от пет минути.
Сам се засмя.
- Е, поне не скучаем. Ако забележиш нещо на три метра дълбочина, което прилича на железен ковчег, може да си струва да го огледаме по-отблизо.
- Предполагам, че ще се гмуркаме, каквото и да видим, нали? Колкото повече се правим пред Бако, че се доближаваме до подводния гроб, толкова повече няма да обръщат внимание на Албрехт и на останалите.