Тибор каза:
- Засега може би успяваме да отвлечем вниманието на Бако, но не си мислите, че е толкова лесно да го заблудите. Има достатъчно хора, за да върши щуротии на няколко места едновременно.
Няколко дни проучваха с магнитометъра долната част на реката. Всяка вечер посещаваха Албрехт и екипа му в сградата, която бяха наели за лаборатория.
- Определено е бойно поле - рече Албрехт.
- Какво друго може да е? - попита Еникьо Харсани. - До момента имаме шестстотин петдесет и шест тела на възрастни въоръжени мъже, убити на място и погребани, където са загинали.
Имре Полгар допълни:
- Много от тях, може би повечето, носят белези на сериозни, но заздравели рани. Открихме фрактури от удари с тъпи предмети, рани от намушкване и посичане. Животът на тези мъже се е състоял само от битки.
- А кои са? - попита Реми.
- Хуни - отвърна Албрехт.
- Определено са хуни - съгласи се Харсани. - Всички намерени тела до момента са на хуни.
- Как ги идентифицирахте? - попита Сам. - ДНК?
Албрехт ги отведе до дълга редица стоманени маси, където в две редици бяха подредени скелети.
- Хуните нямат изработен ДНК-профил. Ядрото от първи и втори век е дошло от Централна Азия. Докато се движели на запад, сключвали съюзи или се биели, побеждавали и претопявали всяко племе и царство по пътя си. Докато стигнат до Унгария, все още мнозина имали монголски гени, но имало и такива с черти на скити, траки и германци.обединявал ги не общ етност, а обща цел.все едно да търсим ДНК-профила на пират от седемнайсети век.
- И как ги идентифицирате тогава?
- Били са конници, пътували са, били са се, хранели са се и понякога са спели на конете си. По промените в скелетната структура си личи, че тези мъже са прекарали живота си на коне. Но имаме и по-категорично доказателство.
- Какво? - попита Сам.
- Хуните не са били обикновена кавалерия, а конни стрелци. Развили са тази тактика в Азия с помощта на усъвършенстване на технологията на лъка и cтрелата.
Той много внимателно вдигна едно почерняло парче дърво с неправилни извивки.
- Ето! Това с сложно-съставен лък с отличителен стил. Виждате ли краищата, където се опъва тетивата? Наричат се сияхи. Твърди са, не се огъват. Дървената част не е просто парче дърво, а няколко слоя летви. Винаги има седем сияхи от рог, а дръжката е от кост. Получава се много по-къс лък, които можели да използват от кон, с много по-голяма обтяжна сила Този екземпляр е сред най-доброто, което сме открили до момента. И на бойното поле имаше над четиристотин такива лъка.
- Срещу кого са се били?
- Това, боя се, е по-сложен въпрос. Жертвите са на едно място. По разположението не личат вражески страни. Телата просто са покрити с пръст там, където са паднали. Всички разполагат с хунско въоръжение, най-вече лъкове, но намерихме също дълги, прави, двуостри мечове в ножници и къси мечове или ками, запасани хоризонтално на колана. Носили са панталони от козя кожа и туники от вълна или плат. Някои имаха кожени елеци.
- Все още има много загадки - намеси се професор Полгар.
- Виждам част от тях - каза Реми. Никой не е ограбил бойното поле.
- Да, това е една от тях - съгласи се професор Харсани. - Добре изработен меч е бил ценно притежание. Всеки един от тези сложно-съставни лъкове е изработен от умел занаятчия, за около седмица упорит труд и месеци сушене и обработване на кожените компоненти. Такова нещо не се оставя на бойното поле.
Реми посочи най-близкия скелет
- А и раните са необичайни, нали? Не са нанесени напосоки, като в истински бой.
- Така е - съгласи се Албрехт. - Хуните са били стрелци, но не сме открили рани от стрели, заседнали в някоя кост или пробили нечий череп. И още не сме видели типичните за битка от онова време наранявания. Без отрязани ръце или рани по краката, от които да изтече кръвта. Всяко намерено тяло има по една голяма и смъртоносна рана. Близо четиристотин обезглавявания, а някои гърла са толкова дълбоко прерязани, че острието е оставило следи но предната част на вратните прешлени.
Сам каза:
- Най-много прилича на масова екзекуция, нали? Не виждаме трупове от вражеска страна, защото убийците са погребали жертвите и са си заминали.
- Така изглежда наистина - каза Реми. - Но ако тези мъже са загинали толкова тежко въоръжени, защо са позволили това?
- Не знаем - отвърна Албрехт. - Работата ни едва ceгa започва, но непрекъснато си задаваме тези въпроси, докато обработваме намерените тела.
Рано на следващия ден Сам и Реми пристигнаха на пристанището, където ги чакаше „Маргит“, за да влачи отново магнитометъра. Тибор седеше и четеше съсредоточено вестник.