Щом ги видя, каза:
- Сам, Реми, трябва да видите тази статия.
- Какво има? - попита Реми.
Тибор разстла вестника на палубата, за да гледат всички. На първа страница бяха снимани шестима души. Снимките приличаха на правени в полицейски участък. Реми приклекна.
- Това са хората от „Консолидейтед ентърпрайзис”! какво пише за тях?
- Шестима души, всички с американски паспорти, са бли арестувани от полицията в Сегед по подозрение, че са участвали във въоръжен набег срещу фармацевтичната фабрика „Бако“ преди седмица. Тогава загинаха осем души от персонала на „Бако”.
- Осмина? - почуди се Януш. - Сигурно са петимата, които пострадаха при портала, и тримата, които вързахме в онази сграда. Бако сигурно лично ги е убил.
- Така изглежда - каза Сам. - Сигурен съм, че петимата бяха просто ранени, а другите трима не сме ги докосвали.
- Какво можем да сторим? - попита Реми. - Не може да позволим тези идиоти да поемат вината за убийствата.
Сам извади телефона си и набра номера на дома им в Ла Джола. Телефонът звънна само веднъж, преди Селма да вдигне.
- Здрасти, Сам! Какво има?
- Здрасти, Селма! Шестимата от „Консолидейтед ентърпрайзис“ са били пратени в Сегед, за да продължат да ни шпионират. Арестували са ги за атаката над фабриката на Бако, но по това време те все още трябва да са били под опеката на капитан Клайн в Берлин.
- Искаш да оправя проблема ли?
- Нека го кажем така: ако останат в ареста за още трийсетина дни, няма да съм недоволен. Но ако ги осъдят за осем убийства, ще се чувствам ужасно, а Реми ще се погрижи да се чувствам още по-ужасно.
- Разчитай на това! - обади се съпругата му.
- Чуваш ли я?
- Чух - отвърна Селма. От наученото за „Комсолидейтед ми правят впечатление на кофти хора, но още не заслужили смъртно наказание. Ще се свържа с капитан Клайн в Берлин и ще получа нужното, за да ги освободим, но няма да го предам на централния офис на „Консолидейтед“, освен ако нещата не станат наистина грозни. Как ти звучи?
- Чудесно! Мерси, Селма! - Той затвори и погледна към Реми. - Надявам се, че не се превърнахме по своя воля в единствените заподозрени.
- Ние ли? Не мисля, че има за какво толкова да се тревожим - отвърна Реми. - Не помниш ли? Местната полиция има заповед да ни наблюдава. Ако ни арестуват, ще имат много да обясняват.
- Права е - каза Тибор.
Изкопите по полето се множаха, докато студентите и преподавателите им работеха. През следващата седмица се появиха неколцина нафукани адвокати. Първи ги видяха съгледвачите на Тибор и му се обадиха на лодката.
Адвокатите бяха петима-шестима души и дойдоха с две големи черни коли. Отбиха от пътя, паркираха до разкопките и излязоха. Всички носеха безупречни бели ризи, тъмни костюми и раирани вратовръзки. Внимаваха къде стъпват, за да не попада прах върху лъскавите им италиански обувки.
Един oт тях, по-нисък, по-закръглен и по-възрастен, вървеше най-отпред. Приближи се до една руса студентка, която пресяваше пръст и ѝ нареди с нетърпящ възражение глас:
- Отиди да доведеш шефовете си.
- Професорите?
- Такива ли са? Тогава им кажи, че започва часът.
Студентката изтича по една от пътеките между секторите и спря там, където Албрехт Фишер, Еникьо Харсани и Имре Полгар се съвещаваха с техни колеги. Момичето предаде съобщението и тримата тръгнаха с нея.
Първа пристигна Еникьо Харсани
- Здравейте! - каза тя. - Аз съм професор Харсани. Мога ли да ви помогна с нещо?
Възрастният костюмар отвърна:
- Казвам се Донат Тот и съм адвокат. Нося съдебна заповед за прекратяване на дейността ви.
Той ѝ подаде лист хартия.
От групичката учени пристъпи още една жена, погледна документа и каза:
- Аз съм доктор Монрка Вос, регионален директор на Националната служба по културното наследство, която разреши тези разкопки.
Албрехт Фишер на свой ред подаде на адвокатите официален на вид документ. Тот го взе, прегледа го и го подаде на друг от хората си, който съшо го прегледа и го предаде на следващия. Когато се върна в ръцете на Фишер, Тот каза:
- Това е със стара дата. Клиентът ми вече притежава земята и ще се възползва от правото си да не позволява на негова собственост да се правят разкопки.
- Земята е собственост на община Сегед - намеси се доктор Вос.
- Клиентът ми, господин Арпад Бако, е отправил много изгодно предложение на община Сегед и то е прието. - Усмихна се лукаво адвокатът и подаде още документи.