Доктор Вос ги погледна, извади химикалка, написа нещо на един от тях и каза:
- Националната служба по културното наследство анулира продажбата.
- Не можете!
- Току-що го направих!
- Не можете! Платено е в брой!
- Върнете си парите. Всяко парче земя, съдържащо културни находки, е под юрисдикцията на службата ми. Прегледайте отново Постановление № 64 за закрила на културното наследство.
- И според кого това тук са културни находки?
- Определението на културна находка съшо е в закона - всякакви предмети на повече от петдесет години, включително такива, открити при археологически разкопки. Тук идентифицирах немалък брой точно такива предмети и никое местно тяло не може да пренебрегне оценката ми.
- Ще се съдим!
- И с други сме се съдили. Губили са, ще загубите и вие!
Двама от по-младите адвокати силно обезпокоени доближиха Донат Тот и му прошепнаха нещо. Той им махна с ръка.
- Какво ме спира да скъсам това разрешително?
Един от собствените му съветници се включи с извинителен тон:
- Три години в затвора, господин Тот.
Той хвърли документа към професорите, но той само се понесе спокойно към земята. Един от студентите го вдигна, издуха прахта от него и го върна на Албрехт Фишер. Мъжете с тъмни костюми се върнаха в колите си и си заминаха.
Точно тогава с таксито на Тибор пристигнаха Сам, Реми, Януш и самият Тибор.
Когато чуха историята, Тибор рече на Сам и Реми:
- Да победиш адвокатите на Бако не е като да победиш Бако.
- Трябва да спечелим оше време на археолозите - замисли се Сам.
- Колко още?
- Албрехт мисли, че ще привършат до седмица - каза Реми. - Отбелязали са местоположенията на телата, снимали са повечето и са ги отнесли. След седмица ще са прибрали всичко оттук.
Сам погледа малко обекта и каза:
- Ето какво ще направим. Утре си избираме място. Спираме да сновем по реката, хвърляме котва и се гмуркаме. На следващия ден отиваме на същото място. Ще ни видят заедно с маркерите ни.
- А после? - попита Реми.
- След това продължаваме така. Правим всичко, което бихме правили, ако открием нещо голямо и ценно. Наемаме драга, качена на шлеп. Ще докараме булдозери и камиони, за да си построим път до брега, точно където се гмуркаме.
Тибор рече:
- Сигурни ли сте, че искате Бако да вярва, че сте открили съкровището?
- Искам да вярва, че знаем къде е, но и че има много тежка paбота за вършене преди да го извадим.
- Добре тогава. Ще потьрся чичо Геза. Той има строителна компании, а и oператорите на машини винаги си търсят работа.
На следващия ден Сам и Реми стояха на палубата на „Маргит” в неопренови костюми за гмуркане, а на стойка до тях се виждаха кислородни бутилки и друга екипировка. Поставиха шамандури и вдигнаха червения флаг с бялата диагонални ивица, за да известят, че наблизо има гмуркачи. После се потопиха.
Заедно проучиха дъното на реката и откриха разнообразни метални предмети - счупени тръби, вериги на котви и няколко петстотинлитрови варела, чието съдържание отдавна беше изтекло през отворени от ръждата дупки. Редом с тях имаше и неразпознаваеми неща - силно ръждясали метални предмети, които можеха да бъдат описани само като кръгли, или дълги и тънки, или кухи. Имената и употребата им отдавна нямаха значение, но точно от тях най-силно сс заинтересуваха Сам и Реми. Всичко много старо и тайнствено на вид беше находка. Събраха цяла купчина подобни железа и излязоха на повърхността.
Оттатък реката, в каросерията ни паркирания камион, който не се отлепяше от лодката, към мъжете сс беше присъединил и Арпад Бако. Хората му стояха с изпънати гърбове и мълчаха, докато той оглеждаше гмурците през бинокъл
Бако беше висок и мускулест, носеше къдравата си коса дълга, тъй че покриваше челото му и яката на бялата му риза. Носеше костюм, правен по поръчка в Италия. Тъмните му очи бяха нащрек. Габор Шекели, началникът на екипа, рече:
- Виждате ли, господин Бако? Сега променят всичко. Чудим се дали онези разкопки в полето не ни отвличат вниманието от истинската операция тук.
- Казах им, че според мен гробът е близо - отвърна Бако. - Погребали са Атила до Тиса и после са отклонили реката, за да покрие гроба. Знаете това.
- Можем да ги застреляме, когато ни кажете. Ще се отървем от тях за секунди.
- Не ставай идиот! - сопна му се Бако. - Саркофагът може да е под седем метра наноси. Затова така се подготвят - ще копаят, ше го фиксират с въжета и вериги и ше го вдигнат на шлепа. После ще го преместят оттам на камион, някъде на онзи път. Но дотогава има месеци и ще им струва милиони. Нека свършат черната работа и после ще видим.