Под погледите на Бако и Шекели хората на лодката завъртяха лоста на една електрическа лебедка над водата и опънаха въжето. То потрепери няколко пъти и след това започна да дърпа нещо изпод водата. Скоро се показа голяма силиконова мрежа, от която се стичаше вода. Вътре имаше неразпознаваеми ръждясали предмети.
Арпад Бако запристъпва от крак на крак от вълнение.
- Виж! - извика той. - Виж! Вадят нещо!
- Прилича на купчина ръждясали боклуци.
- А на какво да прилича след хиляда и петстотин години под водата!? - извика той и удари силно ръката на Шекели. - Интересува ни всичко от хуните, каквото и да е. Тези глупаци ни вършат работата. Гледай ги! Наблюдавай ги! Нишо да не ти убягва!
Бако се обърна към мъжа с фотоапарата.
- Снимай ясно всичко, което извадят. Докато не преместят шлепа с крана над гроба, работят за нас. Когато го сторят, може да им прекратите договорите.
8.
Сегед, Унгария
- Готови сме с всички сектори – каза Албрехт. - Артефактите и останките са извадени, опаковали сме и сме каталогизирали всичко. След няколко дни ще ги преместим във временен склад в Будапеща, докато музеят им приготви място.
- Невероятно постижение само за няколко седмици - отбеляза Реми.
- Знаехме, че нямаме месеци, камо ли години, на разположение, и съм страшно благодарен на унгарските си колеги и на студентите им. С петдесетима обучени помощници на ден, понякога дори сто, успяхме да се справим доста бързо.
- Да не говорим, че благодарение на това бяхте и в безопасност - рече Сам. - Трудно е да извършиш престъпление пред толкова много хора.
- Колко воини открихте? - попита Реми.
- Хиляда - отвърна Албрехт, като избягваше погледите им. Наведе се над един от скелетите на близката маса и съсредсточено го заразглежда, сякаш нещо внезапно бе привлякло вниманието му.
- Имаш предвид, че още не сте ги преброили точно? - пита пак Реми.
- Не. Точно хиляда са.
Сам и Реми сс спогледаха и почти едновременно рекоха:
- Това не може да няма значение!
- Така е - почти прошепна Албрехт, като още се взираше в скелета. Накрая с неохота вдигна поглед. - Всъщност с Имре н Еникьо ги преброихме два пъти, за да сме сигурни. Засега сме на мнение, че тези мъже са били някакъв отряд. Хуните не са известни с отряди от по сто и хиляда души, като римляните. Но е възможно да са сформирали някакъв отряд за временна задача. Някой командир например е казал нещо от типа: „Искам хиляда съгледвачи и още хиляда за набег.“
- Надявам се да не звуча прекалено нахакано - започна Реми. - но със Сам прочетохме доста за хуните, откакто ни повикахте. Не мога да не се запитам дали не пренебрегвате едно възможно обяснение, само защото звучи твърде хубаво.
Албрехт въздъхна.
- Не искаме да прибързваме със заключението, за което намеквате, заради последствията от него. То не само ше окуражи Арпад Бако, но може и да подпали треска за злато сред мнозина. Помислете за последствията!
- Помислете за наличните факти! - контрира го Реми. - Хиляда мъже, всички хуни, убити - по всичко личи - н един и същи ден, около 450 г., но не в битка. Намират се в центъра на хунските владения по онова време. Убити са без съпротива.
Сам допълни:
- И са погребани с принадлежностите и с оръжията си. He са обезчестени или обезобразени след смъртта им. Мисля, че Реми не греши. Това е била личната гвардия на Атила. Изпратени са били да го погребат, заедно със съкровищата му, на тайно място и да отклонят реката. Когато са се върнали, са ги убили, за да не разгласят тайната.
Реми каза:
- Нужни са им били поне хиляда души, за да отклонят реката - трябвало е да копаят здраво през някой от по-малките канали.
Сам продължи мисълта на Реми:
- Били са тежко въоръжени, опитни воини със зараснали рани. Защо биха позволили ла бъдат убити, без да се съпротивляват, освен ако...
- Освен ако не са били фанатично предани на Атила - довърши Реми. - С радост биха загинали за водача си.
- Да, има смисъл... Пасва... - замърмори Албрехт. - Но ще направим ужасна грешка да приемем тази история за чиста монета. Гробът на Атила може да ни струва милиарди. Вижте сега, хуните помитат Азия и Европа като исполинска метла - от далечния бряг на Волга, та чак до Сена. Взимали са със себе си всичко ценно. Ако обявим, че сме открили хората, погребали Атила, целият регион ще бъде разоран за отрицателно време. Артефакти с неизмерима културна стойност ше бъдат унищожени и никой няма да е по-близо до гроба, отколкото сме ние в момента. Ако ще се придържаме към тази версия, не забравяйте, че работата на гвардията на Атила е била да отнесе тялото и съкровищата далеч оттук.