- Вие сте учени и знам, че нямате право да фалшицирате описанието на находката, когато я оповестявате. Щом го направите, и други ще разберат това, което разбрахме ние с Реми.
Албрехт заби поглед в пода и поклати глава.
- Арпад Бако мислеше, че съм на прага да потвърдя истината за мита за съкровището на Атила. За гений ли да го мисля?
- Но за теб съкровището никога не е било важно, нали? - попита Реми. - Интересува те разкриването на миналото. Както вече каза, това не ни приближава до местонахождението на богатствата. Просто потвърждава част от историята, че телохранителите са били убити.
- Зная - каза Албрехт. - Просто не искам да помагам на престъпника, който ме отвлече, да се сдобие с може би най-голямото антично съкровище.
- Добре - каза Сам. - Аз и Реми помогнахме с каквото можахме, време е да се връщаме у дома. Можете да оповестите само това, което сметнете за нужно, и когато сметнете за нужно. Но трябва да ви напомня, че големите тайни често сами си намират начини дa се разкрият. Стотици студенти участваха в тези разкопки Повечето не са напреднали достатъчно в дисциплината си, за да изтълкуват видяното, но само след няколко години много от тях ще полюбопитстват и ще започнат да проучват.
Албрехт вдигна ръце в знак на примирение.
- Какво да сторя тогава?
- Каквото учените и академиците винаги правят в крайна сметка - отнърна Реми. Търсете, мислете с отворен ум и съобщете най-добрия извод, до който можете да стигнете.
- Прави сте - каза накрая Албрехт. - Знам това и ме е срам, че така се колебая. Моля ви, не си тръгвайте още! Ако разсеете Бако за оше няколко дни, ще успеем да откараме находките в Националния музей.
На следващата сутрин Сам и Реми продължиха работата по реката. Те се гмурнаха в мътните води, докато приятелите и роднините на Тибор продължаваха да заравняват основата на път към реката.
През целия ден Реми и Сам плуваха по дъното на реката, търсейки ръждясали предмети с различни размери и форми, а след това ги вдигаха на лодката. В края на деня, както обикновено, разтовариха лодката и прекараха предметите с камион в един склад на Сегедския университет, като ги покриха внимателно, за да подхранват любопитството на Бако и хората му.
Вечерта Сам и Реми отидоха при Албрехт и колегите му при находките от полето. Останките вече бяха минали предварителен оглед - бяха снимани заедно с принадлежностите си. Част от тях бяха поставени в дървени сандъни, за да бъдат откарани в музея „Аквинкум”, клон на Историческия музей в Будапеща.
Сам и Реми се разхождаха сред скелетите, положени на маси и платнища за първоначален преглед и снимки. Останките още не бяха подложени на подробен професионален оглед. Сам спря. Приклекна до един скелет и проточи врат, за да го разгледа от друг ъгъл.
- Какво има? - попита Реми.
- Опитвала ли си да накараш някого да пази тайна?
- Разбира се! - каза тя. Повечето момичета така прекарват времето си в шести клас.
- А успявала ли си?
- Не. Щом кажеш на някого, че е тайна, тя става ценна разменна монета. Ако някой каже, че има тайна, той несъзнателно или съзнателно иска да я разкрие. Това е покана да го тормозиш, докато не ти я каже.
- Тук има хиляда души с тайна. И никой не е казал ншцо на никого?
- Трябва да им го признем на хуните, чс са си свършили добре работата - рече Реми. - Трудно се говори без глава. В шести клас нямахме този избор.
- Да, разбира се. Но дори всеки от тези мъже да е знаел, че го чака смърт, е искал да подсигури живота на роднините си. Не мога да повярвам, чс са били толкова предани на Атила. Без него хуните са били разпокъсано общество. Нима нито един от тези типове не се е подсигурил?
- Явно не, или по история щяха да ни преподават за нов владетел, появил се на сцената с кораб, пълен със съкровнша
- Права си, предполагам - промърмори Сам.
Вървяха сред скелетите, подминавайки десетки, стотици от тях.
- Чакай! - каза внезапно Реми. - Виж този!
Сам отиде при нея. Скелетът имаше златна халка около врата, каквито някога носели келтите. До него имаше меч в ножница - върхът и беше обкован в сребро. Носеше елек от овча кожа. От вълната бяха останали само няколко кичурчета, а обработената кожа отдолу беше тъмнокафява.
От другата страна на гръдния кош се виждаха няколко реда символи, а под тях - голяма, сложна фигура. Реми каза: