Выбрать главу

-      Това не ти ли прилича на текст? А това отдолу е някаква рисунка, май.

-      Странно! - отбеляза Сам. - Докато е носел елека, симво­лите не са се виждали.

- Приск пише, чс са носели дрехите си, докато не се разпаднат. Човек би видял това само през скелета на този мъж.

Сам вдигна ръка.

- Албрехт! Може ли за минутка?

Албрехт прекоси голямото помещение. Погледна надолу. После приклекна до скелета и завъртя лице, така че да вижда между ребрата. Думите му прозвучаха почти като въздишка:

- О, не!

Реми попита:

-      Не ти ли прилича на писмо?

- Писмо е - отвърна Албрехт. - Трябва да свалим елека, за да видим всичко.

Внимателно повдигнаха горната част на скелета, като оста­виха главата на платнището. Сам придържаше торса, а Реми и Албрехт изхлузиха елека от раменете и ръцете и го опънаха на платнището. Албрехт внимателно се вгледа в символите.

-      Готски е. Ранен германски език. Навярно половината во­ини на Атила са го говорели.

- Можеш ли да разчетеш нещо?

-      Мога да разчета доста - отвърна той. - Един благород­ник на име Улфилас поръчал превод на Библията на езика си, гope-долу около времето на смъртта на Атила, така че много от граматиката и речникът са ни познати. А и готският много прилича на останалите германски езици. На английски казва­те „have51“. На немски е „haben“. На готски е „hаbаn“. Като цяло готският е запазил един звук „зет”, който в немския се с загубил. Такива ми ти неща... - Той се зачете. - „Два дни и половина на север, половин ден на запад. Той е там, където луната от четвъртата нощ е най-пълна.” Луна от четвъртата нощ... Нямам представа какво значи това.

Сам каза:

- Аз имам. Пълният цикъл на луната е двайсет и осем дни. Ако започнеш от новолуние или пълнолуние, на четвъртата нощ тя винаги е полумесец.

-      Вижте картинката - подкани ги Албрехт.

-      Това е намаляващ полумесец - рече С ам. - Левият край е осветен.

- Дали е календар? - зачуди се Албрехт.

-      Не - отвърна Реми. - Този тип е бил клетвопрестъпник. Не е проговорил, но е направил карта. Полумесецът е завоя на реката, който са пресекли, когато са я отклонили. Това ни показва къде е погребан Атила.

9.

Сегед, Унгария

Сам и Реми седяха в хотелския си апартамент, а Селма ги гледаше от екрана.

-      Заедно с Пийт и Уенди миогократио сравнявахме, измер­вахме ъгли и пресмятахме координати и сме сигурни, че сме открили мястото от картата на елека. Римските войници от онази епоха са можели да изминат по четирийсет километра на ден пеша. Хуните са били конници. Можели са да изми­нат двойно повече. Само че са носели тежък товар, затова се спряхме на четирийсет. Значи имаме разстояние от стотина километра на север и двайсет на запад. С въздушни снимки и сателитни образи, открихме пресушен канал с подобно на полумесец натрупване на наноси по западната, външната му страна. По-нататъшните промени по коритото на реката не само са оставили мястото сухо, но и далеч от коритото на реката.

-      Следваш нашата логика - каза Сам. Товарът е тежал няколко тона, значи е бил на огромна каруца. Дърпали са я няколко вола. Навярно са пресекли равнините източно от ре­ката, където не им е трябвал път, и са страняли от реката до самия край на пътуването си. Навярно са имали съгледвачи и от двете страни, за да се уверят, че никой няма да се доближи.

- Съгласна съм - отвърна Селма. - Тъй че когато сравних картата на елека с въздушните снимки, получаваме слелите координати: 46° 25' 55" с. ш. и 19° 29' 19” и. д. Това е на около двеста километра от Будапеща.

- Какво има там?

- Е, можеше и да е по-зле - каза с усмивка Селма. - Не е ка­тедрала и не е ядрена електроцентрала, а Институт за проуч­ване на лозята, в Кишкунхалаш. „Халаш“ значи „риба“. През Средновековието градът е бил обграден от езера, вероятно подхранвани от реката. Отдавна ги няма, но споменът останал, както и песъчливата почва, идеална за отглеждане на лозя.

- И как да стигне дотам един съвременен човек?

-      От Сегед тръгвате по магистрала №55, стигате до магис­трала №53 и продължавате по нея.

-      Ще ти се обадим, когато разберем как да го направим - каза Сам. - Сега сме заети с гмуркане в реката, за да заблу­дим Бако и хората му, че сме открили гроба под водата.

- На ваше място бих продължила да се опитвам да го за­блудя, но бих внимавала много. Арпад Бако е разследван за три убийства, без да броим това на сина на Лазар. Успех! Ако имате нужда от мен, обадете ми се.

-      Ще се обадим.

На следващата сутрин Сам и Реми отидоха до реката, как­то обикновено, и прекараха по-голямата част от деня под водата, за да поддържат преструвката. Едва след мръкване Сам, Реми и Албрехт видяха Тибор да пристига в осемгоди­шен „Мерцедес” лимузина.