- Тибор е! - рече радостно тя.
Колата спря и Тибор излезе.
- Защо не се обадихте? - попита той. - Не го ли открихте?
- Ще ти обясним после. Просто ни махни по-бързо оттук! - каза Сам. - И не към Сегед.
Качиха се в колата и Тибор потегли.
- Тогава към Будапеща - каза той.
- Чудесно! - отвърна Сам. - Трябва да разберем какво значи посланието. Това е добро начало. Когато онези мъже стигнат до подземната камера, ще очакват, както очаквахме и ние, да открият гробница.
- А не беше ли? - попита Тибор.
- Нещо повече е - отговори Албрехт. - Много повече! Колко има до Будапеща?
- Около осемдесет километра. Един час, ако настъпя газта.
- Тогава я настъпи - каза Сам. - Ще ти обясним по пътя.
11.
Магистралата към Будапеща
Тибор караше много над ограничнието на скоростта, но беше рано и почти не срещнаха други коли. Албрехт седеше до него, а семейство Фарго - на задната седалка.
- Реми и аз мислим да тръгнем по следите на петте съкровища - започна Сам. - Какво ще кажете да сс присъедините към нас?
- Това е работата на живота ми - отвърна Албрехт. - Разбира се, че съм с вас!
- Пет?! -възкликна удивено Тибор. - Пет съкровища? Аз също съм с вас, пет пъти!
- Какво ще правим оттук нататък? - попита Албрехт.
Сам каза:
- Първо трябва да разгадаем посланието на Атила, за да сме сигурни, че го разбираме правилно.
- За щастие е на латински - каза Албрехт, - взе един вестник, който стърчеше между двете предни седалки, и изписа превода си.
- „Открихте тайната ми, но не сте започнали да я опознавате - зачете на глас той. - Помнете, че съкровищата се погребват я тъга, не с радост. Погребвал съм съкровища не веднъж, а петкратно. За да намерите последното, трябва да достигнете първото. Петото е мястото, където беше загубен светът.“ Тук ни казва къде е последното му съкровище.
- А кое може да е мястото? - попита Реми. - Кога е бил загубен светът?
- Има няколко възможни отговора - каза Албрехт. - Помнете, че за Атила светът е бил от Уралските планини чак до Атлантическия океан.
- Да се обадим на Селма - предложи Реми. - Може би заедно с Пийт и Уенди ще успеят да ни помогнат.
Тя набра номера на Селма.
- Здрасти, Реми!
- Здрасти, Селма! Включваме те в много важна дискусия. Получи ли латинския надпис?
- Да. Звучи като гатанка, или по-скоро като началото ѝ. Ще я решавате ли?
- Да - отвърна Сам. - Първо, трябва да разберем къде е бил „изгубен светът“. Албрехт тъкмо казваше, че вариантите са няколко. Продължи, Албрехт.
- Ами, щом Албрехт...
Албрехт прекъсна Селма.
- Обадихме ти се, защото искаме да потвърдиш фактите, а накрая ще поискаме и мнението ти. Познаваме историята достатъчно добре, за да имаме преимущество в това отношение. Но пък господин Бако е обсебен от живота на Атила. Сигурно го познава много, много по-добре от нас, в детайли и подробности. Подобни фанатици може да са мощни противници, когато работата стигне до произволни детайли.
- Каза, че това със загубения свят има две възможни значения - напомни му Реми. - Какви?
- Едното може да е битката при Шалон-ан-Шампан през 451 г. Хуните били завладели териториите на днешна Германия и по-голямата част от Франция, като унищожавали и грабели всичко по пътя си. Римляните, командвани от Флавий Аеций, заедно с много сьюзници, се опитали да спрат напора на хуните. Пресрещнали ги на шалонските поля. И от двете страни загинали мнозина, но категоричен победител нямало. Това била най-западната точка, до която успял да стигне Атила. При решителна победа би продължил през Париж и евентуално през останалата част от днешна Франция и така би завладял почти всичко от Урал до Атлантическия океан.
- А другият вариант? - попита Селма.
- С него е по-сложно - отвърна Албрехт. - Започва година по-рано. през 450 г. Хонория, сестрата на римския император Валентиниан Трети, била в изгнание в Константинопол, столицата на Източната Римска империя, защото на шестнайсет години забременяла от слуга. Предстояло да я омъжат за сенатор, когото не харесвала и затова решила да напише писмо на Атила, с молба да я спаси. Атила приел писмото като предложение за брак. Мислел си, че зестрата ѝ ще е половината Римска империя.
- А тя това ли е искала всъщност? - попита Реми.
- Няма значение какво е искала, защото брат и Валентиниан държал да не се случи и върнал Хонория обратно в Западната Римска империя, в Равена, където бил дворът му.