- Атила едва ли го е понесъл добре - каза Тибор.
- Не е - отвърна Албрехт. - През 452 г., една година след френското си разочарование, Атила и хората му поели на югоизток, към Северна Италия. Превзели Падуа, Милано и много други градове. Начело на огромната си армия, Атила тръгнал към Равена и принудил Валентиниан и придворните му да избягат в Рим.
- Атила последвал ли го е?
- Да. Но го пресрещнали пратеници, южно от езерото Гарда, до Мантуа. Пратениците били римски аристократи, водлени от папа Лъв Първи. На колене го молили за милост, да пощади Рим. Според историята той се върнал в Панония.
- И това е всичко?
- Казах ви, че е сложно. Той успял да превземе Северна Италия почти без никаква съпротива. Не е християнин и не би следвало да го вълнуват увещанията на папата. Рим бил в краката му. Римляните нямали армия, която би могла да излезе срещу неговата. Мисля, че точно огромната му войска всъщност му е пречела да превземе Рим. Страната гладувала ужасно. Върлувала епидемия - според описанията било малария. Ако Атила беше продължил, нямало е да има храна за армията му и мнозина щели да загинат от болести. Затова обърнал гръб на днешна Италия и я оставил за друг път. Това ли мислиш, че е значението на „където е бил загубен светът“?
- Да - отвърна Албрехт. - Той вече получавал годишен налог от Източната Римска империя. Владеел по-голямата част от Европа, от Урал до днешна централна Франция. Ако беше получил Западната Римска империя, гарантирана му с ръката на сестрата на императора, в собствените си очи той би бил господар на света.
- Ако мнението ми има значение, съгласна съм напълно с Албрехт - обади се Селма.
- Това е една година след битката във Франция - каза Сам. - В края на живота си, не мисля, че той не би определил тази битка като най-тежката си загуба, след като самият Рим му се е изплъзнал от ръцете.
- Именно! каза Албрехт. - Имаш ли Рим, имаш света!
- Атила казва, че е погребал съкровище. Значи тръгваме към Италия.
- Ще проучим внимателно това място, където е загубил света, но по всяка вероятност то е на юг от езерото Гарда.
- Добре - каза Сам. - Отсега нататък сме в състезание с Арпад Бако. Той ще разкопае отново изкопа, като ще очаква да ни намери мъртви вътре. Нас няма да открие, но ще открие посланието, ше го преведе и ще се запъти натам, накъдето и ние.
Ако изтълкува посланието като нас уточни Реми.
- Така е. Какъв е планът ни? - попита Тибор.
Сам отвърна:
- Мисля, че Бако повече от всякога има причина да се опита да ни отнеме Албрехт. Изключително важно е да изтълкува добре древните послания. Затова ще пратим Албрехт в Калифорния още със следващия полет, за да работи със Селма в Ла Джола. Също така ще е изключително важно дa знаем какво правят Бако и хората му, час по час. Само Тибор е способен да свърши това, затова той ще се върне в Сегед и ше събере подходящи доверени хора за тази задача. С Реми ще хванем следващия самолет за Италия и ще започнем да търсим около езерото Гарда. Други предложения?
- Няма - отвърна Албрехт. - Звучи идеално!
- Поласкана съм, че ще работим заедно, Албрехт - включи се Селма. Добре, билетите ще ви чакат на летището в Будапеща. Тибор, може ли да предложа да се прибереш у дома по друг маршрут?
- Разбира се, Селма.
- Селма?
- Да, Сам?
- Виж дали може да доставиш защитен сателитен телефон на Тибор, програмиран с нашите номера и твоя.
- Веднага! - Тя зачатка по клавиатурата. - Ще ви взема нови телефони и на вас.
- Добра идея!
- И нека никой не забравя - каза Реми. - Преди няколко часа хората на Бако опитаха да ни погребат живи. Трябва да сме постоянно нащрек.
12.
Сегед, Унгария
Арпад Бако седеше в офиса си с изглед към река Тиса и моста ѝ. От другата стрина на реката светеше Уй-Сегед. На Бако му се струваше, че светлините стават все по-ярки и все по-многобройни с всеки негов поглед. Настроението му бе така приповдигнато, че у него се запромъква тъга. Трябва да подготви някакво празненство. Миг като този не бива да остане неотбелязан. Габор Шекели и двама от хората му докладваха чудесни новини от един лозов масив край магистрала №53 при Кушкунхалаш.
Двамата американци и Албрехт Фишер бяха успели да разгадаят извивките на Тиса от времето на Атила и бяха открили гробницата. Шекели получил доклада от екипа си в три сутринта, но бе така добър да изчака Бако да се събуди в седем.
Екипът проследил Тибор Лазар през целия път до лозите на проследяващо устройство. Когато го настигнали, открили Фишер и двамата Фарго в самата гробница на Атила. Двамата мъже от екипа бързо съобразили да не се опитват да ги извадят. Просто върнали тежката желязна плоча обратно над входа, върнали пръстта на мястото ѝ и ги оставили да се задушат. Бако не можеше да повярва на късмета си. В ръцете му беше гробницата на Атила и едно от най-големите съкровища на Античния свят. А в нея се намираха единствените хора, способни да чу попречат и се сдобие с него. Защо се бавеше толкова Шекели?