Телефонът иззвъня. Звънът му се стори много силен насред тъмнината и уединението на офиса му. Бако го извали от джоба.
- Да?
- Габор Шекели, сър.
- Очаквах те.
- Новините са... неочаквани - продължи Шекели. - Разровихме гробницата, но беше пълна с пръст. Внимателно я изпразнихме. Нямаше съкровище, нямаше тяло на Атила и никога не е имало. Хората му са погребали железен лист, изписан с латински текст. Снимахме го и току-що ви изпратих имейл с прикрепения файл.
Бако се завъртя рязко на стола си.
- Ами Фарго и професор Фишер?
- Не са там, сър. Сигурно са избягали и затова помещението беше пълно с пръст. Докато се е пълнело, са успели да...
- Ако си сигурен, че сте открили всичко, затворете помещението и отново го заровете, така че да не го открие друг. Не искам който и да било да се включва в търсенето.
- Да, господине!
- После ела в офиса. Ще съм готов със следващите задачи.
- Да, господине!
Бако видя имейла със заглавие „Без заглавие“. Отвори снимката и я уголеми, тъй че да запълни целия му екран. Буквите бяха отчетливо вдълбани. Бе получил образование в най-добрите училища. Латинският му може би вече не бе достатъчно добър за Ливий или Светоний, но текстът пред него беше на недодялан войнишки латински.
Когато го прочете, Бако се разсмя и махна с ръка.
- Пет съкровища! - Щеше да е един от най-богатите хора в Европа. Умът му препускаше. Разбира се, че знаеше къде е изгубен светът. Всеки с малко повече информация за живота на Атила можеше да се досети. Поражението на Атила, бойното поле, където Аеций и вестготите се съюзяват, за да спрат настъплението му към Париж!
След това си спомни нещо неприятно. Враговете му също бяха прочели посланието и се бяха измъкнали. Сигурно вече търчаха към Шалон. Нямаше време за губене.
Бако грабна телефона и набра 0033, кода на Франция, а след това частен номер. Беше номерът на Етиен льо Клер.
- Альо?
- Етиен!
- Здравей, Арпад - отвърна уморено мъжът. - Сварваш ме на вечеря. Проблем ли има?
- Няма проблеми, има само възможности. Открих местоположението на едно от скритите съкровища на Атила. Лесно можеш да ми помогнеш да се сдобия с него. Но натам са тръгнали и други.
- Значи ще ги изпревариш, като вкараш в играта човек, роден на финиша? Колко ще получа?
- Една трета от съкровището, но трябва да разгледам всичко от него - всичко, което откриеш, преди да си го поделим.
Бако почти чуваше как льо Клер свива рамене.
- Добре, но ще ми трябва точна информация. Няма да разкопая половин Франция. Кои и колко са съперниците?
- Американска двойка. Сам и Реми Фарго. Любители търсачи на съкровища. И един археолог, професор Албрехт Фишер. Ще ти изпратя снимките им по имейл. О, и един унгарски таксиметров шофьор на име Тибор Лазар. Не мисля, че ше има други. Ще гледат да се вмъкнат незабелязано, да открият съкровището и да се измъкнат бързо.
- А къде е съкровището?
- Преди да ти кажа, сигурен ли си, че искаш и можеш да го направиш и че ще се съобразиш с условията им?
- Трябва да го огледаш и след това да си го поделим поравно.
- Казах, една трета за теб!
- Каза, че ше си го поделим. За мен това значи поравно. Поемам целия риск и върша цялата работа. А и го правя на своя територия.
- Добре де, добре! Нямаме време да спорим, а и ще има достатъчно за няколко живота за всеки от нас. Половината за теб. Но каквото научиш, докато работиш, си остава тайна.
- Добре.
- Съкровището би трябвало да е някъде в Кагалаунските полета, при Шалон -ан-Шампан. Търси заровена камера в източната част на оголената скала насред полето, близо до река Марна. Би трябвало да го засекат металотърсачите.
- Ще го сторя, друже. Когато го изкопаем, ще ти се обадя.
- Добре - каза Арпад. - А когато Фарго и техните хора пристигнат, направи каквото можеш, за да решиш и този проблем
- Жалко ще е да ги сполети фатален инцидент, но такива неща се случват. Очаквам да включиш и това в сметките, ако се стигне дотам. Хора, които могат и са готови да правят подобни неща, не струват евтино.