- Ще чакам резултати. Благодаря, Етиен!
Бако се чувстваше като велик пълководец, току-що разпределил отряд чуждестранни воини на далечен фланг на битката. Щеше да надхитри с фина маневра враговете си. Решителен, дори безскрупулен ход - напомняше на начина на действие на Атила.
Бако се замисли за Етиен льо Клер. Французинът не беше бизнесмен, който от време на време ползва преки пътища, а си беше гангстер и се гордееше с това. Въртеше няколко схеми - переше пари, претопяваше бижута и продаваше скъпоценните камъни от тях, фалшифицираше няколко вида валута и ги разменяше за евро, контрабандираше лекарствата на Бако във Франция... сигурно имаше и други дейности, за които Бако не знаеше. Льо Клер разполагаше с десетки служители, дилъри, контрабандисти и хора за мокри порьчки вьв Франция, недалеч от мястото, където е бил „изгубен светът”.
Великите завоеватели не се коват само в битки, помисли си Бако, а в разумни и далновидни сьюзи. Атила би разбрал и би познал у Бако сродна душа, свой достоен наследник.
13.
Верона-Бреша, Италия
Сам и Реми стигнаха до Рим, а оттам поеха към Верона.
Качиха се в колата, която Селма им беше наела и стигнаха с нея до Пешиера дел Гард, на трийсетина километра от Верона и малко на юг от бреговете на езеро Гарда. Щом пристигнаха, Реми остави пътеводителя и предложи:
- Да слезем при онзи яхт-клуб и да продължим пеша.
Край южния край на езерото меко се издигаха заоблени хълмове. Яхт-клубът беше голям, а мачтите на красиви платноходки се поклащаха като метрономи. Халки и скрипци звънтяха в алуминиевите мачти oт летния ветрец. Градчето наистина изглеждаше ваканционно. Сякаш цялото беше само лодки и хотели.
- Какво пише в пътеводителите? - попита Сам.
- Езерото е най-голямото в Италия, дълго над петдесет километра. Горният край е обграден от планини, но в долният има много плажове. Водата навлиза в него oт север, а после се влива в река Минчио тук, в Пешиера дел Гарда, а малко по-нататък - в река По.
- Значи сме близо - каза Сам. - Според имейла на Албрехт папа Лъв Първи отишъл с делегацията си да посрещне Атила южно от езеро Гарда, където Минчио се влива в По.
По чакълестия бряг подминаха няколко пристана и едно кафене. Повечето сгради не надвишаваха четири етажа и изглеждаха стари, макар и в ярки цветове – бяло, розово, жълто. Около стария град имаше тухлена стена от шестнайсети век, по която можеше удобно да се върви. Вън от стените откриха паркинг с градина, в която с цветя беше изписано „Пешиера дел Гарда“, а след това - пешеходна улица с кафенета и магазини.
- Как ще намерим мястото? - попита Реми.
- По обичайните начини, предполагам. Започваме с нещата, които вече са били тук през 452 г.
- Градът е основан през 1-и век, така че вече е съществувал повече от триста години, преди да дойде Атила.
- Тогава е бил просто едно крайбрежно селце. Внезапно, без предупреждение от север връхлита не кой да е, а Атила, начело на огромна конна армия, след като току-що е опустошил по-голямата част от Северна Италия.
- Хората навярно са бягали и не са поглеждали назад - каза Реми. - На тяхно място аз така бих направила.
- И аз. Така е основана Венеция. Хората избягали от Атила, когато дошъл от север и се скрили на островите. Когато той си заминал, те останали.
-Добре, умнико - засмя се Реми. - Градчетата наоколо са се променили. Но реката се оттича от езерото все от същото място, нали?
- Има логика.
Реми продължи:
- Значи идва Атила и петдесет хиляди воини с конете и каруците си, натоварени с плячка от Северна Италия. Правят лагер южно от тук, където Минчио се влива в По. След това пристигат римските пратеници - папа Лъв, консулът Авиений, префектът Тригетий. Никои не знае какво са си казали с Атила. Всички описания са догадки. Знаем, че тази част на империята е гладувала, така че не е имало храна за крадене. Заради епидемията много от хуните са били болни. Маркиан, новият император на Източната Римска империя, наближавал Дунав и така поставил под заплаха укрепленията на хуните. Каквото и да се е случило тук, накрая Атила събрал хората си и се върнал на север, като се отказал от възможността да спаси Хонория от брат ѝ и да завладее Римската империя
- Да помислим - каза Сам. - Язди към дома си, но се надява след година-две да се върне и да си вземе своето. Натоварен е с плячка от Северна Италия. Оставя съкровище, за да има с какво да снабдява войниците си при следващия опит. Къде би го оставил?