След два часа стигнаха до груба каменна повърхност. Разчистиха част от пръстта отгоре, достатъчно, за да достигнат до отвора. Този път нямаше желязна плоча, а три големи канари, поставени близо до отвора и споени със замазка.
Реми огледа внимателно и каза:
- Струва ми се, че няма да можем да ги разместим сами.
- Сами, не - отвърна мъжът ѝ. – Ей сега се връщам.
- Къде отиваш?
- За колата - подхвърли през рамо той.
След няколко минути колата заподскача по браздите в полето с изключени фарове. Сам наближи дупката на заден ход. Излезе, прикрепи катераческите въжета към халката за теглене и ги усука около първата канара. От багажника извади чук и длето, за да олющи по-голямата част от замазката. Когато беше готов, каза:
- Ти ще караш. Аз ще помогна малко оттук.
Реми влезе в колата и отвори прозореца, за да чува Сам.
Той отиде при първия камък, плъзна изкривения край на лоста си под него и отиде да вземе желязната тръба, с която отбелязаха къде трябва да копаят. Плъзна я под дръжката на лоста. Тръбата беше дълга малко над два метра и той я хвана от единия кран.
- Давай, Реми! Бавно!
Тя подаде газ полека, а Сам избутваше камъка нагоре, за да го освободи от замазката. Нещо изпука, а след това простърга, когато колата успя да издърпа канарата. Тя остави празно място широко около половин метър и дълго около един.
Сам остави настрана лоста и приклекна над отвора. Реми се върна при него и стори същото. Сам легна по корем и светна с фенерчето в дупката. На около два метра надолу нещо просветваше, като лъскав метал, като меко озарено злато.
- Успяхме!
Реми го целуна.
- Едно за Фарго, кръгла нула за Бако!
Сам извади телефона. Натисна номер за бързо набиране и дочу „Да?“ от другата страна.
- Открихме го, Тибор! Докарай лодката при устието на Минчио, където се среша с По. Спри на западния бряг. Ще те посрещнем там. Не използван никакви светлини.
- Щс сме там след пет минути.
- Мерси! - Сам изключи телефона.
- Е? - попита Реми. - Докато с момчетата си играете на „Островът на съкровищата“, аз какво да правя?
- Обади се на Селма н Албрехт и им разкажи. Кажи на Албрехт да се свърже с италианските си колеги, за да имаме къде да съхраняваме съкровището.
- Искаш ли да преместя колата?
- Още не. Ще се върна.
Сам стигна до реката и зачака на високата част на брега, докато на лунна светлина не изплува силует на лодка по водите на По. След миг се чу и пърпорещият двигател. Когато лодката се изравни с него, той извка:
- Изкарайте я на брега и ми хвърлете въже.
Лодката се плъзна по пясъка и спря. На палубата до кърмата се появи човек и хвърли въже на Сам, който го привърза към някакво близко дърво. Един по един четиримата мъже от лодката скочиха на пясъка и се изкатериха по брега. Последният беше Тибор. Той потупа Сам по гьрба.
- Радвам се пак да те видя. Този път истинско ли е?
- Ще ти покажа.
Сам пое към полето и останалите го последваха.
Тибор каза:
- Помниш братовчедите ми Алберт и Каспер от лодката в Тиса.
- Разбира се! - Сам се ръкува с тях. - Благодаря, че дойдохте!
- А това е братовчед ми Паул. Той говори италиански.
- Радвам се да се запознаем - каза Сам и се обърна към Тибор: - Със семейство като твоето бих могъл да превзема света.
- В нашата част от света твърде много хора са правили такива опити. Ние, Лазар, си стоим вкъщи, ядем, пием, правим любов. Затова сме толкова много.
Снигнаха до Реми и Тибор представи наново родата си. Мъжете ѝ се поклониха един по един. Тибор каза:
- Предупредих ги отрано, че жената ще е много красива, за да не се държат като отшелници, невиждали жена.
- Благодаря ти, Тибор! - отвърна Реми. - Да се залавяме за работа.
Сам, Тибор и Паул се спуснаха в помещението долу с едно от въжетата. Помещението беше по-голямо от това в Унгария, а и съкровището се оказа по-голямо от очакванията на Сам. Пред очите им пробляшваше плячката на хуните от 452 г.
Имаше хиляди златни и сребърни монети, златни вериги и гривни, златни кръстове и бокали, утвар от стотици църкви и манастири. И още - мечове и ками с инкрустирани със скъпоценни камъни дръжки, сапфирени пръстени, колиета и гривни. Списъкът продължаваше с фино обработени брони от метални брънки, брошки, всякакви други украшения, маслени лампи и свещници, както и огледала от полирано сребро в рамки от злато. Броят и разнообразието на предметите беше завладяващо. Повече предмети, отколкото Сам би имал време дори да разпознае бяха пръснати в безредие наоколо.