Тибор носеше дървени сандъци, в които товареха съкровището. Напълниха багажника на колата, след това задната седалка, седалката до шофьора, както и пода. Реми подкара автомобила към реката с Каспар и Алберт и заедно я разтовариха на лодката. На връщане към съкровищницата Реми караше осем дървени сандъка с въжени дръжки. Обикновено се използваха за пренасяне на риба, затова понамирисваха, но с тяхна помощ товаренето вървеше лесно. Сам, Тибор и Паул пълнеха колата, а докато Реми караше към реката, пълнеха празните сандъци.
Цялата работа им отне три часа.
Когато изпразниха съкровищницата, Сам каза на Тибор:
- Време да тръгвате. Пуснете котва в езерото Гарда. Дотам са четирийсет километра, така че с колата ще сме навреме да ви посрещнем.
- Добре - каза Гибор. - Ами ако полицията ни спре и инспектират лодката?
- Тогава кажи на Паул да забрави, че говори италиански и да ми се обади.
Сега лодката стоеше по-дълбоко във водата, натежала от съкровища. Наложи се Сам, Тибор и тримата братовчеди да избутат лодката обратно в спокойните води на Минчио. Тибор каза:
- Надявам сс всяко късче злато да е сълза в окото на Арпад Бако.
- Това ми напомня - каза Сам. - Кой го наблюдава, докато си тук?
- Брат ми. Наблюдава и него, и петте му най-доверени хора по двайсет и четири часа.
- По-добре, отколкото можех да се надявам. Приятно плаване!
Запалиха двигателя и лодката зави леко, за да може Тибор да се качи. После съдът заплава по тихата река.
Сам и Реми направиха последен курс до отворената съкровищница. Спуснаха се с катераческите въжета и Сам обходи с фенерчето всяка от стените. Този път нямаше гравирана желязна плоча. Но по вече голия под се виждаше надписан каменен блок. Застанаха над него и Реми го снима няколко пъти с мобилния си телефон. Докато тя проверяваше дали снимките се четат, Сам преписваше съобщението на хартия. Когато Реми се загледа в него, той сви рамене:
- Ако изгубим телефона, няма да се връщам, за да го четем отново, нали?
- Не го съобразих.
- А за какво си мислеше?
- Че това не е като огромната плоча в Унгария. Обзалагам се, че с колата можем да го вдигнем и извадим.
Сам приклекна и се опита да раздвижи камъка, но не успя. После поостърга замазката около него с джобното си ножче.
- Сега се връщам - каза той и излезе по въжето. След няколко минути се върна с другото въже, двата железни лоста и чука. Зае се с хоросана и не след дълго освободиха камъка. Сам го върза с въжето, първо откъм по-късата страна, а след това откъм по-дългата. Изкачи се и запали колата. Камъкът бе доста по-малък от тези в стените. Издърпаха го лесно. Реми се качи по въжето при Сам. Двамата повдигнаха камъка с лостовете си и го плъзнаха на пода пред задната седалка.
- Беше права. Този път няма да оставим нищо за Бако.
Огново с колата върнаха по-големия камък обратно в отвора и затвориха съкровищницата. Върнаха пръстта отгоре и входът отново потъна под метър и половина земя.
Реми се обърна и огледа разораното поле.
- Еxa! Виж!
Тъкмо се развиделяваше и започваха да си личат дълбоките бразди от гуми от съкровищницата до брега на реката и обратно.
- Ще ми се да можехме да се отървем от тях.
- Няма как. Можем само да се опитаме да го замаскираме като пиянско каране из полята.
Качиха се в колата. Сам взе празната бутилка вино от обяда им, изтри отпечатъците и я хвърли на земята. Върнаха се на магистралата, успоредно на реката.
Призори Реми изпрати снимките на Селма и Албрехт.
Междувременно навън заваля.
- Радвам се, че не започна, докато работехме.
Дъждът бавно се превърна в порой и Сам премина през всяка локва, за да отмие калта и пръстта. Когато стигнаха до място, където можеха да паркират близо до Минчио, спряха и пуснаха камъка с надписите в реката.
- Ще снимам мястото - реши Реми. - Когато вече не е опасен за живота ни, ще го извадим и ще го дарим на музей.
След като направи няколко снимки, те продължиха.
Пристигнаха в Пешиера дел Гарда преди шест сутринта и изчакаха в гаража до кейовете, докато голямата лодка на Тибор не премине под последния мост и не навлезе в езерото. Реми се обади в Калифорния на Селма.
- Здрасти, Реми - каза тя. - Получихме снимките. Това съкровище толкова голямо ли е, колкото изглежда?