- По-голямо. Разчетохте ли посланието?
- Албрехт го преведе, но сега обмисля ситуацията. - Селма направи пауза. - По-добре той да ви каже.
След известно шумолене от другата страна се включи Албрехт.
- Здравейте!
- Здрасти, Албрехт! - каза Реми. - Разчете ли камъка?
- Да. Пак е на латински. Ето какво пише: „Имате петото ми съкровище. Четвъртото е там, където приятели се надпреварваха да са ми врагове. Докато го заравях, крал Торисмунд погреба дарове за мъртвия крал Теодорик.“
- Какво означава това? - понита Сам.
- Отпратка към другата възможност, за която ви споменах, битката от 451 г. Приятелите са били Флавий Аеций, римският генерал, и Теодорик, кралят на вестготите. И двамата били приятели на Атила, но помежду си се мразели. Но когато Атила нахлул и плячкосал по-голямата част от Франция, двамата се съюзили при Шалон-ан-Шампан срещу него и му станали врагове.
- Ами даровете за Теодорик?
- Теодорик бил убит в битката, но както се случвало в подобни мащабни сражения, главатарите загубили връзка един с други и не намерили тялото му чак до следващия ден. Синът му Торисмунд го погребал, заедно с бронята, оръжията и личните му вещи и короната преминала у него.
Реми се включи.
- А това беше и вторият ти вариант за мястото, „където е изгубен светът”.
- Точно така - потвърди Албрехт. - Най-западната точка, юято е достигнал Атила. Някъде около днешния град Троа във Франция. Мъжете от съюза срещу него някога му били приятели. Битката била тежка, и реално победител нямало. Когато се смрачило твърде много, Атила се оттеглил в лагера си. Аеций не тръгнал след хуните. Според някои историци се боял да ги унищожи, защото така вестготите нямало да имат други противници освен Рим, което естествено никак не било добре за западащата империя. Истината според мен е била, че хуните изобщо не са били омаломощени и Аеций не е искал да насилва късмета си. Това е последната голяма битка, за която може да се каже. че е била спечелена от Рим, защото Аеций още е бил на бойното поле, когато армиите на останалите вече ги нямало. Теодорик бил мъртъв, а синът му Торисмунд поел нетърпеливо към дома, зa да укрепи властта си.
- Логично обяснение - каза Реми. - Значи знаем горе-долу къде да търсим. Но още сме в Италия. Свърза ли се с италианските власти?
- Да. Разбират защо не искаме да се разчува и че бързаме Ще се свържат с вас след няколко часа, за да вземат предметите и да ги преместят в Рим.
- Добре - каза Сам. - Ще се радвам намереното да е нечия друга отговорност.
Селма додаде:
- Щом приключите с италианските власти, можете да тръгнете към веронското летище. Там ще ви чакат билетите ви зa Франция. Просто вкарайте кредитна карта в разпознавател- ната машина и ще ви принтира бордните карти. Докато летите, ше ви приготвим още информация.
- Мерси, Селма!
След час пристигна и лодката. Обадиха се на Тибор, съобщиха му плана и се върнаха в хотела.
Едва успяха да се изкъпят и да хапнат, преди на вратата да се почука. В коридора стояха четирима мъже с тъмни костюми.
- Господин и госпожа Фарго? - попита един от мъжете и показа значката си. - Аз съм Серджо Боярди. Част сме от Тутела Патримонио Културале, подразделение на неаполските карабинери. Разбрах, че сте поискали помощта ни.
- Моля, влезте - покани ги Сам. Затвори вратата зад последния карабинер и продължи: - Направихме голямо откритие, съкровище от 452 г.
- Казаха ни, че искате да поемем нещата оттук нататък и да го регистрираме.
- Да.
- Наясно ли сте, че двустранното споразумение между САЩ и Италия включва находки от 9 в. пр. Хр. до 4 в. сл. Хр.?
- Да. Строго погледнато, няма нужда да регистрираме съкровището, но доброволно искаме разрешение за транспортиране на артефактите, след като италианските власти ги опишат и фотографират. За да сме честни с вас, трябва да знаете, че някои лица активно се опитват да ни попречат, а насилието не им е чуждо. Част от намеренията ни е да сме сигурни, че няма да се опитат да ни откраднат находката.
Боярди кимна.
- Къде са артефактите?
- На една лодка, която наехме. На котва е на един от кейовете. Възнамерявахме да наемем ремарке, да натоварим на него лодката и да я пренесем до безопасно място, където да ви предадем артефактите.
Боярди каза:
- Добра идея. Можем да намерим някой обор в покрайнините, който да приюти камион и лодка за няколко часа, а после ше се разотидем, без да привличаме ненужно внимание.
- Да го направим тогава - каза Сам.
Всички отидоха до кея в белия камион на карабинерите. В една работилница за лодки намериха голямо ремарке с теглич и го наеха. Братовчедите на Тибор насочиха лодката към него, а камионът го издърпа до гаража. След няколко минути всички бяха готови за път. Един от хората на Боярди ги откара до голям обор в западната част на Лаго дел Гарда. Шофьорът вкара камиона и ремаркето, слезе, затвори вратите и се заловиха за работа.