- Или Шевролет от 2003 г., с който някой се е хвърлил от моста нагоре по течението. Намираме се във вода, дълбока двайсет метра. Сигурно просто пият бира и се мажат един друг с лосион против слънце.
Реми остави течението да я отнесе при Сам и се хвана за рамото му, за да вижда по-добре другата лодка.
- Благодаря за пълната липса на любопитство, господин Шегаджия. Следят ни и ни наблюдават. Видя ли? Слънцето се отрази в нечий бинокъл.
- Сигурно ме снима папарак.
- Давай в този дух, но помни, че е почти толкова опасно’ непознати да си мислят, че сме открили нещо ценно, колкото и това наистина да открием нещо ценно. Крадците напададат, докато си броиш парите.
- Добре - каза той. - Три дни са тук, но не се приближават. Ако го направят, ще си поговорим. Междувременно триябва да картографираме потъналото селище. Последните няколко седмици бяха интересни, но не бих посветил остатъка от живота си на морската археология.
Сам и Реми винаги твърдяха, че репутацията им на търсачи на съкровища е плод на въображението на скучаещи репортери. Но си беше истина, че и двамата имат силен интерес към историята и желание да я наблюдават от първия ред. Ето защо тази пролет доброволно се посветиха на гмуркане в полза на щата Луизиана. Един местен археолог на име Рей Холбърт обхождал брега, за да види какви са щетите от скорошните нефтени течове след пожара на една от платформите, и случайно се натъкнал на парчета от съдове, довлечени от прилива.
Определено били с местен произход, а също така и доста стари. Поискал субсидия от нефтената компания да проучи находките от, както по всичко личало, потънало селище. Когато Сам и Реми разбраха за проекта, предложиха да помогнат и сами да поемат своите разноски.
Реми се обърна към съпруга си:
- Гмурни се с мен. Мисля, че намерих още едно огнище. Вземи и фотоапарата.
Сам се протегна през борда, взе фотоапарата за подводни снимки и двамата отново се потопиха.
Реми гореше в работата си. Заведе съпруга си до каменното огнище и го остави да го разгледа, докато самата тя снимаше от всички страни, за да се видят ясно разположението на парчетата от съдове край него. Сам наблюдаваше елегантните ѝ движения - в неопрена си тя приличаше малко на своя собствена сянка, и забеляза, че изпод качулата ѝ се подава кичурче червеникавокестенява коса. Улови искрящите ѝ зелени очи зад маската и с усилие на волята се съсредоточи върху подредените в кръг опушени камъни, коиго беше открила под пясъка. Напълниха мрежите си с още парчета за описване и картографираха мястото, където са ги открили.
Ненадейно и Сам, и Реми, едновременно доловиха жуженето на витло. Шумът се усили и над тях се плъзна черен корпус, който плискаше вълни и пяна наляво и надясно. Вървеше устремно право към закотвената им лодка.
Лодката им се разклати, веригата на котвата и се опъна, а след това отново се отпусна, когато другата лодка забави и запърпори на празен ход на метър разстояние. След минута-две черният корпус отново ускори и се отдалечи с висока скорост, като подскачаше по гребените на вълните.
Сам посочи нагоре н двамата се изкачиха. Реми се качи в лодката, последвана от Сам. Свалиха водолазните костюми и Реми каза:
- Е? Сега се приближиха повечко, нали? Радвам се, че не излизахме на повърхността, докато машината им ръмжеше към нашата.
Сам сякаш предъвкваше нешо мислено.
- Мисля, че дойдоха да видят какво вадим от дъното.
- Дано хубаво са огледали - отвърна Реми. - Не искам някое витло да ме разкъса заради парчета съдове и вмирисани мидени черупки.
- Да видим кои са - предложи Сам.
После запали двигателя и пристъпи към носа. Реми пое руля и малко по малко доближи лодката до котвата, за да могат по-лесно да я освободят от пясъка. Сам я издърпа и я прибра. Реми завъртя руля, за да може Сам да вземе и шамандурата с флагчето, което предупреждаваше за гмурци - червено с бяла диагонална ивица, както и лампата, сигнализираща за закотвен кораб. Той ги прибра, а съпругата му настъпи газта и лодката полетя към пристанището на Гранд Айл.
Сам отиде при Реми, подпря лакти на покрива на кабината и огледа хоризонта с бинокъла си. Дългата меднокестенявл коса на Реми се вееше на вятъра. Сам рече:
- Не виждам лодката им. Сигурно са я прибрали в пристанището. Може и ние да поемем натам.
Реми зави към пристанището с максимална скорост, точно пред входа му рязко намали. В далечината се показа кагер на бреговата охрана.