Върху него веднага се хвърлиха двама карабинери, сложиха му белезници и го принудиха да седне до стената на обора при ранения си колега и застреляния от него едър водач. Скоро до малката групича се наредиха и останалите. Боярди се обади на местната полиция за помощ и им каза да дойдат с линейка и полицейски коли за затворниците. Докато чакаха помощта, разпитаха арестуваните. Отговорите на мъжете бяха предизвикателни и пълни с неприязън.
Боярди тъкмо щеше да се откаже, когато Реми се намеси:
- Бихте ли могъл да се опитате да разберете дали не ги е изпратил мъж на име Бако?
Боярди попита и преведе отговора:
- „Кой е този Бако? Сицилианец? Много сицилианци се намесиха в археологическия бизнес напоследък”.
- Явно подозренията ми са били напразни - каза Реми. - Златото просто привлича неприятности.
След няколко минути се чуха сирени и край обора се подредиха няколко полицейски коли. Пристигна и линейката и екип парамедици отведе двамата ранени заедно с двама полицаи охрана. Качиха тримата оцелели крадци в полицейските коли, а трупът на водача - във фургона на съдебния патолог.
Щом стигнаха до пристанището, Боярди отиде да си вземе довиждане със Сам и Реми.
- Това, което се случи, е много неприятно - започна той. - И показва развой, който никак не ми допада. Крадците откриха, че най-лесният път до древните съкровища е да следиш националната полиция, която отговаря за тях. Оттук нататък никой от отдела ни не е в безопасност. Който не се оттегли от служба, ще сглупи.
- Значи ще се пенсионирате? - попита Реми.
- Аз ли? Не. Не и веднага. Не и след като съпругът ви ми спаси живота. Може би ще обсъдим всичко друг път, но засега имаме много работа. Довиждане, Фарго! Безопасно пътуване!
15.
Летище Bepoнa, Италия
Гласът на Селма се чу по високоговорителя от телефона на Реми.
- В градчето Шалон-ан-Шампан живеят само двеста двайсет и седем души, а мястото, което с Албрехт мислим, че е било бойното поле, е на седем километра северно, близо до селцето Кюперли, точно до магистрала Д 994 към Реймс.
- Какво да търсим? - попита Сам.
Албрехт пое телефона.
- Близо до центъра на бойното поле е стърчала скала, висока и под ъгъл. Римската армия и като част от нея вестготите, аланите и келтите се втурнали напред, за да поемат контрол над високите части на полето, преди да пристигнат хуните. Когато хуните пристигнали на конете си, ги посрещнали стрели от скалата. Хуните опитали да прогонят защитниците, но се оттеглили на изток в по-ниското. Укрепили се и наредили около лагера си каруци, за да го защитят.
- Колко на изток от издигнатата скала е бил лагерът? - попита Реми.
- Извън обсега на стрелите - отвърна Албрехт.
- А това колко е?
- Ами, застанете на върха на скалата и стреляйте с лък под ъгъл четирийсет и пет градуса.
- Може и да го направим.
- Или преценете приблизително. Ако питате мен, бих казал около двеста и петдесет метра.
- Добре - каза Сам и после се обръна към Селма: - Моля те изпрати ни друг магнитомер и детектор за метал в хотела във Франция.
- Ще пристигнат още довечера. Ще отседнете в „Ласиет Шампеноа“ в центъра на града, старо имение с петнайсет декара градина и всички модерни удобства.
- Благодаря, Селма! - каза Реми. - Ако има и хубава вана, ще е съвършено. Мисля, че малко сън ще ни дойде добре. Напоследък работим само през нощта.
- Няма проблем. На първи терминал на „Шарл дьо Гол“ ще ви чака кола под наем. Тръгнете на изток по магистрала Н44 към Реймс. След като изминете около сто и деветдесет километра, тръгнете по Д994.
- Ясно! - отвърна Сам.
- Албрехт, какво друго можеш да ни кажеш за битката? - попита Реми.
- Ами, след първото сражение Атила разбрал, че няма да успее да се добере до високата част на бойното поле. Върнал се назад, за да изчака развитието на битката. В онези дни това значело да наблюдаваш движението на противниковата войска, да разпориш няколко птици и да гадаеш по вътрешностите им какво ще се случи. Атила оставил враговете си да го чакат през по-голямата част от деня. В края на следобеда нападнал. Паднал мрак и битката била прекратена - хиляди лежали мъртви, поравно и от двете страни. Конниците на Атила не преодолели предимството на вражеското разположение и той се върнал в укрепения си лагер. Римският командир Аеций се изгубил в тъмното, разделил се от хората си и намерил убежище при вестготите, които били изгубили собствения си предводител Теодорик. Атила обаче не подозирал в колко лоша форма са враговете му и се приготвил п последен отпор. Събрал огромна купчина дървени рамки от седлата на хората си. Ако загинел, искал да изгорят върху тях тялото му. Тогава обаче хората му забелязали, че вестготите напускат полето. Като видял това, Атила също решил да напусне бойното поле и поел на изток през Рейн.