- Каква?
- Бако е тук, но има приятели къде ли не - клиенти, снабдители, законни и незаконни. Може да се е обадил на някого във Франция. На ваше място много бих внимавал.
- Ще внимаваме - каза Реми. - Кажи ни, ако нещо се промени. - После се обърна към Сам. - Е, чу го, нали?
- Тибор е прав. Трябваше да се сетим за това по-рано. Ако Бако има приятели из цяла Европа, тогава пък ние имаме сериозен проблем. На всеки от обектите приятелчетата му може вече да копаят.
- Добре, и сега какво ще правим?
- Ще се държим като победители, докато някой не ни докаже, че не сме. Отиваме до Реймс, регистрираме се в хотела и се подготвяме да се върнем тук след мръкваме.
В офиса си в Сегед Арпад Бако седеше начело на дългата конферентна маса от палисандър и оглеждаше раболепните лица край себе си, докато слушаше доклада на директора по международните продажби. Използваше моменти като този, когато хората му бяха съсредоточени в друго, да ги изучава. Всички до един бяха умни. Някои бяха учени и работеха върху разнообразни лекарства на компанията. Други имаха лекарски дипломи: тестваха лекарствата и поддържаха връзките с болниците и университетите. Трети бяха адвокати. Бако беше ходил в университет, но не им бе равен по образование и интелект.
Но за разлика от тях, той бе лукав. На всички тук трябваше да им е ясно, че слушат измислен доклад. Продажбите на болкоуспокояващите и упойките бяха безумно преувеличени. Във всеки европейски пазар лекарствата на Бако сс продаваха в абсурдно големи количества, дори в страни със стогодишни традиции във фармацевтиката като Германия и Швейцария. Ясно е, че това е невъзможно. На няколко пъти директорът по продажбите докладва за лекарства на Бако, продадени в отдалечени страни в по-големи количества от всички изписвани в тези страни лекарства, взети заедно. Ала на никого не му мигваше окото. Нищо не се криеше от никого. Всички тук бяха забогатели от фантомни продажби и Бако смяташе, че им се пада да слушат за тях.
Ако предпочитаха мъдро да не се обаждат и да не възразяват, всичко би трябвало да е наред. Статуквото им харесваше.
Мобилният на Бако изжужа. Няколко души подскочиха и се заоглеждаха, надявайки се да се окаже, че някой съперник е забравил да си изключи телефона.
- Моля, извинете ме, господа. Трябва да се обадя.
Десетината мъже се изправиха незабавно, събраха се лаптопите и таблетите, моливите и чашите за кафе и излязоха. Последен беше човекът с доклада - изглеждаше облекчен.
Бако натисна тъчскрийна.
- Здравей, Етиен! Чудех се кога ще се обадиш. Добри новини ли имаш?
Етиен льо Клер се позасмя.
- Толкова добри, че може да ги помислиш за лоши. Открихме съкровищницата където очаквахме, насред старото бойно поле. Съкровището е огромно. Атила като че ли си е тръгнал от Германия и Франция без пукнат грош. Ако беше се заел сам с това, щеше да си с още сто милиона евро по-богат.
- Толкова е много, така ли? А ти можеше да ми кажеш, че не си открил нищо и че някой ни е изпреварил,
Льо Клер се разсмя.
- Значи и двамата сме почти почтени.
- Почти. Или си избираме жертвите внимателно. Новините са страхотни. Би ли ми изпратил снимка на надписа?
- Надпис ли?
- Латинското послание. Във всяка съкровищница има послание от Атила. Не откри ли нешо подобно във Франция?
- Вероятно сме го прибрали с останалото. Още не ми е попадал.
- Трудно се пропускат тези надписи, повярвай ми.
В гласа на льо Клер се запрокрадва леко предупреждение за буря, като облаче на хоризонта. Той изрече бавно и отчетливо:
- Не знаеш какво представлява онова помещение. Буквално тонове злато и сребро, повечето древни, предримски дори. Ако ти трябват латински надписи, имам цели книги със златни подвързии, инкрустирани със скъпоценни камъни.
- Съжалявам, друже! - рече помирително Бако. - Сигурно изглежда по-различно от предния. Той беше гравиран в метална плоча колкото врата.
- Нямаше нищо такова. Но ще се разтършувам. О, да не забравя! Каза да внимаваме за мъжа и жената, които щели да се опитат първи да стигнат до съкровището. Тук са - затова ти се обадих. Хората ми ги видели край полето в кола със свален гюрук. Оглеждали терена.
- Значи нещата се развиват още по-добре от очакваното. Ако можеш да ги убиеш, ще имаме цялото време на света да търсим надписа.
- Не се тревожи. Още имам хора на мястото, местят последните неща от съкровището. Ще намерим надписа. Междувременно онези двамата ще изчезнат.