- Така! Готово! - каза Реми. - Чакай малко... Това не би трябвало да е тук. Приятелите на Бако би трябвало да знаят, че този щит е може би по-важен от всичко останало. Защо са го оставили?
Сам сви рамене.
- Сигурно са се спуснали, видели са купищата злато, сребро и камъни, взели са ги и са си тръгнали. Имаме невероятен късмет.
- Да се махаме по-бързо оттук - рече неспокойно Реми. - Качи се и издърпай тези неща с въжето, а аз ще завържа слсдващите.
Сам прокара въжето през ремъците на първите два римски скута и направи вързоп от наръч копия и гладиуси, стандартните римски къси мечове. Изкачи се на повърхността, подреди артефактите в купчини и хвърли въжето на Реми.
След няколко минути тя се обади:
- Дърпай смело!
Този път бяха неукрасени шлемове, два скута и четири нагръдника. С шлем на главата Сам се наведе през ръба и попита:
- Това ли е?
- Сърцето ми препуска, когато видя мъж в униформа.
- Какво беше това?
- Кое какво беше?
- Някаква светлина, лъч или нещо подобно, премина зад теб.
Сам се отдръпна от отвора и се огледа във всички посоки.
- Сега не се вижда нищо. Вероятно сигналните светлини на приземяващ се самолет. Вече не сме 451 г.
- Toгавa си осъвремени гардероба.
- Хващай се за въжето, ще те издърпам.
16.
Покрайнините на Кюперли, Франция
И двамата излязоха от изкопа и седнаха на могилата от пръст до входа. Реми каза:
- Може би трябва да откачим няколко части от оградата и да докараме камиона, както направихме в Италия.
- Не е лоша тази идея - призна Сам. - Честно казано не ми се разхожда напред-назад, за да товарим камиона.
- Много обичам, когато си достатъчно разумен да се съгласиш с мен.
- Наистина ли? Ще го запомня.
- Стига да не се опитваш да ме накараш да ти правя услуги като ме ласкаеш - добави тя.
- Хм, че това лошо ли е?
- Няма да ти се разсърдя, но със сигурност не би било най-доброто ти поведение.
- Със сигурност - отвърна той. - Но най-доброто ми поведение е твърде висока летва.
- Дума да няма. Е, започваме ли?
- Добре. Идеята си беше много добра.
- Благодаря ти!
Тя вдигна наръч копия, завърза около кръста на мъжа си един гладиус с ножница и вдигна щита с надписа. Изправиха се.
Над главите им изписка куршум и те се хвърлиха обратно в основата на могилата. След секунда се чу втори изстрел.
Реми показа глава над върха на своеобразния окоп и си сложи очилата за нощно виждане.
- Скрий се! - каза Сам.
- Чу ли изстрела? Стрелецът е на около триста метра. Не може да уцели дори теб в цял ръст.
- Не и с първия изстрел, но вероятно вече е корегирал мерника си.
В купчината пръст зад тях се вряза трети куршум и Реми залегна.
- Някакви идеи?
- Може да се е настроил за разстоянието, но никак няма да му е лесно да улучи бягаща мишена.
- Не ни трябват свободните ти размишления. Трябва ни план!
Последваха оше три бързи изстрела, единият много високо, един встрани и един в пръстта зад тях. Сам се взря към далечните скали.
- Виждам кола, прилича на „Рейндж Роувър“. Трима или четирима?
Реми каза:
- Хрумва ли ти, че използват същата тактика като римляните и вестготите: настаняват се на високия терен и ни държат на място със стрелба отдалеч?
- Само че не използват стрели. Ето! Сложи това!
Той сложи римски шлем на главата ѝ, сам взе един скута, потрона с кокалчетата на пръстите си по него, върна го на земята и избра друг.
- Този е по-добър. Има пласт метал отвън.
Вдигна трети скута.
- Това няма да спре куршум - отбеляза Реми.
- Не, но няма да сме толкова уязвими.
- Щом казваш.
- Казвам го! Дръж го на гърба си, ето така.
- Приличам на костенурка.
- Точно това е идеята. Достатъчно трудно е от това разстояние да улучиш тичаща в тъмното фигура, а с този щит ще им е още по-трудно да преценят кое си ти и кое - не. Да тръгваме, преди да се досетят какво сме намислили, че може и да се приближат.
Сам взе копията, кръглия щит с посланието и няколкото скута и излезе от окопа. Затича се далеч от пътя, сякаш му беше хрумнало нещо ново, а после бързо мръдна встрани, когато стрелците откриха огън. Реми също се изправи и спринтира право към камиона.