Реми погледна в огледалото за задно виждане. Шофьорът на роувъра се ококори и зяпна, докато металното острие фучеше кьм него. Върхът се заби в предното стъкло и го спука. Дървената част се заклатушка бясно от вятъра, а острието се въртеше пред лицата на шофьора и спътниците му.
Роувърът залъкатуши, а шофьорът в паника се опитваше да го овладее. Не успя и колата се катурна на една страна. Камионът отзад не успя да избегне сблъсъка и завъртя роувъра, а после и двата автомобила спряха.
Реми продължи. След около десет минути влязоха в Реймс и Реми паркира пред агенцията, откъдето наеха камиона. Със Сам прехвърлиха римските оръжия и броня в колата, която бяха оставили там, и се върнаха в хотела.
Облечени в черно, целите в пръст, те внесоха тежките наръчи древни военни трофеи във фоайето. Имаха пръст по лицата и ръцете си. Когато Сам спря на рецепцията, мъжът го изгледа странно.
- Господине?
- Аз съм Самюъл Фарго от стая 27.
- Да. господине. Всичко наред ли е? - Той хвърли поглед на копията и щитовете.
- А, това ли? Бяхме на маскен бал и малко се поувлякохме.
- Да, господине. Май всеки бал с римска тематика се превръща в проблем от един момент нататък.
- Да, сигурно сте прав. Сега обаче искам да наема нова стая. На друг етаж и в друг коридор. Възможно ли е?
- Възможно е.
Рецепционистът погледна компютърния екран, разпечата документите за подпис и подаде ключа на Сам.
- Стая 315, господине.
Сам и Реми занесоха оръжията в новата стая и подпряха щита с надписа на стената.
Реми поклати глава.
- На много очевидно място е.
Сам отвори прозореца и по фронтона сс покатери вз стръмния покрив. Подпря щита между един от комините и плочките край него. Върна се в стаята и заключи прозореца. После каза:
- Ще трябва да излезем и да се поогледаме.
- Мисля, че трябва да намерим хората, които се опитаха да ни убият - каза Реми.
- Наистина ли? - Сам се усмихна.
- Повтори какво казах и виж дали ти се струва добра идея.
- Не точно тях, обаче - отвърна той. - Трябва ни мястото, където ще скрият съкровището.
- И как ще го намерим?
- Да помислим кои биха могли да са тези хора. Струва ми се, че не крадат често антични артефакти. Не са забелязали щита с надписа и са оставили изключително ценни предмети, само защото не са били скъпоценни.
- Прав си - отвърна Реми. - Кои биха могли да са тогава?
- Приятели и съюзници на Арпад Бако, бизнес-партньори. А какъв е бизнесът на Бако?
- Според Тибор прехвърля лекарства през нелегални кавали.
- Значи, местни търговци на наркотици.
- Звучи логично.
- Да се обадим на Тибор.
Сам извади телефона си.
- Да? - промърмори Тибор сънливо.
- Тибор, Сам е.
- Спях. Кое време е? Къде сте?
- Още сме във Франция. Бако явно се е свързал със свои хора тук, за да търсят гробницата, както и подозирахме. Изпреварили са ни, но надписът беше още в съкровищницата.
- Значи имаме добри и лоши новини. Има ли начин да вземете съкровището, преди да го преместят?
- Избягахме от стрелците, които ни погнаха. Мислим, че имат нещо общо с нелегалната дейност на Бако, така че вероятно са в търговията с наркотици. Дали има начин да научим на кои френски адреси Бако изнася законните си лекарства?
- Поинтересувах се, когато изникна възможността във Франция да имаме противници. Един братовчед работи за превозната компания, която Бако използва. Не изнася лекарства никъде във Франция. Смятаме, че законните му продукти влизат в страната през белгийска компания. Но във Франция има снабдителна фирма за химикали, казва се „Комани льо Клер”. Изпращат му химически съединения в специални контейнери, а когато ги разтовари, им връща контейнерите празни. Някои смятат, че когато извозва контейнерите за Франция, не са празни.
- Имаш ли адреса на френската компания?
- Да.
Сам го записа на гърба на банкнота от пет евро.
- Улица "Вой де ла либерте“ 6107, Троа.
Върнаха се в агенцията за автомобили под наем и си взеха камиона обратно.
- Надявах сс да не се качваме повече в това нещо - промърмори Реми. - Колко им дължим за дупките?
- Още изчисляват.
- И да не забравят счупения прозорец.
- Аз ще карам - рече Сам.
Излязоха от града. Реми намери маршрута на картата в телефона си. Двата града се намираха на около сто и двайсет километра един от друг, тъй че покараха малко над час и половина по магистрала Е17.