Щом откриха точното място в Троа, се пооживиха. На адреса имаше комплекс от малък паркинг, гараж за камиони и склад със средни размери. Щом наближиха, Реми каза:
- Намали, за да поогледам паркинга.
Зърна роувъра със счупеното предно стъкло и до него камиона, в който се беше блъснал. На камиона му липсваше предната броня, а джантата на дясната предна гума на джипа беше изкривена. Сам спря на улицата, за да разгледат по-внимателно комплекса. Не се виждаха никакви прозорци нито по гаража, нито по сградата на склада. За сметка на това на покривите им проблясваха сигнални светлини. Никъде не светеше и никой не обхождаше комплекса.
Сам се качи с камиона на черния асфалт близо до гаража. Постояха няколко минути с включен двигател, но никой не им отвори вратата, нито излезе да провери кои са.
- Дали пък не са си тръгнали? - зачуди се Реми.
Сам огледа едната страна на склада и наклона на покрива, а след това паркира на задна камиона, така че каросерията се намести под стрехите.
С Реми излязоха и се спогледаха. Не им трябваха думи, за да се заемат с плана си. Реми измъкна иззад седалките кутията с инструменти и извади крик и въже. Изкачиха се по предната броня, по капака, по тавана на кабината, след това върху каросерията и накрая върху покрива на склада. Открила няколко тавански прозореца, приклекнаха до най-близкия от тял и надникнаха.
Почти до прозореца бяха натрупани бели пластмасови контейнери с размерите на четирийсетлитрови кутии за боя. От двете страни имаше пътечки, два самотоварача и офис. Сам нареди на жена си:
- Обърни се!
После строши прозореца с крика и разчисти с ръка стърчащите от рамката стъкла. Върза здраво въжето за стоманената рамка на прозореца.
- Я да видим - прошепна Реми и се плъзна по въжето до най-горния ред контейнери. - Пълни са! И са стабилни!
Сам я последва. Последната купчина беше на височината на три контейнера. Щом стъпиха на земята, двамата се разделиха и се заеха ла претърсват склада. Продължиха, докато не провериха всяко кътче, както и канцеларията в дъното на помещението.
Сам пристъпи по-близо до Реми.
- Идеята беше обещаваща, но май само такава си остана. И аз бяx почти сигурен, че ще скрият съкровището там, кьдето си крият лекарствата.
Реми сви рамене.
- И тях не сме намерили. Всичко това май че са химикали. - Тя пристъпи до най-близкия контейнер и прочете надписа, после го побутна и премина към следващия ред, стори същото и премина нататък, ред след ред.
Сам стори същото. Всички контейнери изглеждаха еднакви, около петнайсет килограма всеки. Сам и Реми се движеха от ред на ред и отваряха контейнери напосоки. Накрая Сам отвори поредния с джобното си ножче - пред тях лъсна злато.
Двамата бързо се оживиха и започнаха да отварят контейнерите, които изглеждаха по-тежки или по-леки от обичайното, или издаваха необичайни звуци. Сам избута наблизо един дървен палет и се зае да трупа контейнерите с артефакти върху него. След около двайсет минути палетът беше пълен и той донесе друг.
Все по-бързо и лесно откриваха контейнерите с различно тегло и трупаха съкровищата по-бързо. Щом приключиха, Сам рече:
- Намери ключа, който отваря вратите.
Междувременно той докара един мотокар, за да вдигне палетите. Реми намери бутона, повдигна вратата на склада и Сам излезе. Реми също изтича навън, за да докара камиона. Успяха да натоварят съкровището само за няколко минути. В каросерията на камиона се подредиха три палета - всеки с по четири редици контейнери един върху друг и четири един до друг. Сам върна мотокара. Затвориха вратата на склада и си тръгнаха Върнаха се в хотела в Реймс едва в четири сутринта.
В асансьора Сам каза:
- Ще събера оръжията и броните, а ти приготви багажа ни. Тръгваме към Париж.
Още щом посегна към бравата на стаята с оръжията, Сам усети, че нещо не е наред. Под вратата се процеждаше слаба светлина.
След малко се появи Реми, която дърпаше общия им куфар. Сам тъкмо влизаше през прозореца. Бронята и оръжията бяха на място, но по изражението му личеше, че не всичко с наред.
- О, не! промълви Реми. - Взели ли са го?
Сам вдигна празни ръце и затвори прозореца.
- Ние ги ограбвахме в Троа, а те нас - тук. Взели са го!
17.
Летище „Шарл дьо Гол”, Париж
- „Най-скръбното съкровище от всички е третото. Намира се в гроба на моя брат Бледа, избран да загине при река Муреш, при Апулум.“
- Нямам представа къде е това - каза Реми иа Албрехт и Селма.