- Но не се съмнявам, че още щом го е прочел, Бако е разбрал къде е - отвърна Албрсхт. - Апулум е римското име на града-столица на Дакия, имперска провинция от времето на Адриан до около 271 г. Когато империята започнала да се разпада, се отказала първо от тази провинция. По времето на Атила Дакия е известна на всички жители на Централна Европа, така че със сигурност е позната и на всеки тип, обсебен от Атила. А Муреш, разбира се, е същата река, която се влива в Тиса в родния град на Бако Сегед. Апулум сега се нарича Алба Юлия и е в Трансилвания, Румъния.
- Така или иначе, трябва да опитаме да изпреварим Бако - намеси се Сам. - Имаме още няколко минути преди да се качим на самолета до Букурещ. Сега е времето да ни разкажеш наквото можеш за гроба на Бледа.
- Атила го нарича скръбен и той наистина е такъв - отвърна Албрехт. - През 434 г. Атила и по-големият му брат Бледа станали вождове на хуните след смъртта на чичо им Руга Споделените управления като това са изключително редки, а това показва колко обаятелен човек, талантлив воин и далновиден управник е бил Атила. Двамата братя управлявали заедно десет години и то с огромен успех. Действали в пълно съгласие, сякаш били едно съзнание с две тела. Под властта им хуните укрепнали завоеванията им ставали все по-големи. Враговете им все повече сс страхували от тях. 444-445 г. били години, белязани с мир. Атила и Бледа, подобно на много други управници в мирни времена, се отдали на лова. В един ден през 445 г. Бледа и Атила яздили на изток през трансилванския лес на лов за глигани и сърни. Още се спори какво точно се е случило. Някои твърдят, че Атила използвал възможността да инсценира злополука с брат си и да остане единствен върховен вожд. Винаги съм предпочитал другата версия и надписът върху щита ми подсказва, че съм прав.
- Каква е другата версия?
- Че по време на лова Бледа се е опитал да заведе по-малкия си брат насред нищото, само с близките им телохранители наоколо, и да го убие. Опитът не успял, а се случило обратното.
- А защо смяташ, че именно това се е случило?
- Заради психологията на братята и сестрите. По-голямото дете е малък цар още по рождение. Всички в неговия свят му угаждат с каквото могат. Когато му се роди по-малък брат, първородният е изместен и се чувства заплашен. По-големият е този, който изпитва неприязън и се чувства накърнен и ограбен от собствения си брат, от семейството си и от всички около себе си. По-вероятно е той да посегне По-малкият е зло, заради самото си съществуване, ала рядко съзнава това и затова лесно може да бъде изненадан. Само че Атила нито е бил наивен, нито е бил лесен противник. Бил е роден воин. Прекарал е юношеството си в двора на римския император като заложник и е можел да надуши заговор от сто километра.
- А защо според теб надписът доказва твоята версия? - попита Реми.
- Пише, че Бледа бил „избран“ да умре. Съдбата или Създателят са решили кого да приберат. Това предполага, че и двамата са рискували живота си, вероятно в схватка. Това също така е най-трагичното събитие в живота на Атила дотогава. Макар да е загубил майка си, баща си, чичо си и две съпруги, скръбта му би била толкова голяма, само ако е бил принуден да убие лично брат си.
- Ужасно! - въздъхна Реми. - Но съм все по-сигурна, че точно така е станало.
На летището прозвуча първото повикване на пътниците за Букурещ. Реми благодари на Албрехт и му каза, че ше се обадят, щом пристигнат. После набра Тибор.
- Да?
- Реми и Сам сме - каза тя.- Адресът във Франция се оказча точен. Предадохме съкровището на френските власти. Следващото място е Трансилвания, при река Муреш до Алба Юлия. Вече пътуваме. Бако обаче също е чел надписа. Би ли могъл...
- Да ги наблюдаваме всяка минута - каза Тибор. - Няма проблем! Ще знаем къде са във всеки един момент.
- Благодаря, Тибор! Вече ни викат за полета. Ще ти звъннем от Букурещ.
Тя изключи телефона и двамата със Съм се насочиха към изхода за качване.
Щом самолетът се издигна, Реми откопча колана си, вдигна облегалката между себе си и Сам, облегна се на рамото му и незабавно заспа. Постоянните пътувания напоследък, тежкият нощен физически труд и детективската работа я бяха изтощили. След малко заспа и Сам.
Събудиха се, когато пилотът обяви, че са над букурещкото летище. Пред терминала ги чакаше кола под наем. Докато караха към Алба Юлия, Реми четеше информацията за Атила и брат му Бледа, която бе свалила на телефона си още на парижкото летище.
- Пише, че в свитата си Бледа имал джудже-мавър на име Дзерко. Толкова бил привързан към него, че му поръчал миниатюрна броня, за да са заедно по време на походи.