- На косъм! - засмя се Сам. - Можеше да се наложи да му правиш мили очи, за да не ни глоби.
- Не ме глобяват, защото не нарушавам никакви закони - отвърна закачливо тя и му направи мили очи. - Поеми руля!
Сам намали още повече, до скоростта на ходещ човек. Реми се наведе и прокара пръсти през дългата си коса, за да я вкара малко в ред, изправи се и хвърли поглед към Сам.
- Още се оглеждаш за тях, нали?
- Най-вече съм любопитен. Чудя се докога ще ни следват навсякъде аматьори, иманяри и грабители на гробове.
- Ами, май попрекали с интервютата напоследък. Особено с онази телевизионерка от Бостън, с дългата черна коса. - Тя му се усмихна. - Разбирам защо лапаше всяка нейна дума така. С онзи обработен глас въпросите ѝ звучаха много умно.
Сам се усмихна на Реми, но не ѝ се върза.
Оглеждаха кейовете за черно-сивата лодка, но не я забелязаха. Стигнаха до своята стоянка, спряха, привързаха лодката за големите кнехтове и окачиха фендерите отстрани. Докато миеха с маркуч неопрените си и вадеха резервоарите на палубата, за да ги занесат за пълнене в сервиза на Дейв Кармоди, не пропускаха да се оглеждат за другата лодка.
- Хей, Фарго! - викна им Рей Холбърт, който идваше към тях по кея, като го караше да се поклаща леко на понтоните си. Беше висок и червендалест, а от движенията му бликаше енергия. Винаги крачеше широко и жестикулираше оживено.
- Здрасти, Рей! - отвърна му с усмивка Реми.
- Намерихте ли нещо?
Сам повдигна покривалото на един сандък до кърмата в него имаше няколко пълни мрежи.
- Оше няколко парчета, които открихме до едно каменно огнище, няколко меки кремъчни инструмента, еленов рог, от който някой е дялкал парчета, вероятно за върхове на стрели. Почти сме картографирали мястото.
Реми му подаде фотоапарата.
- Всичко е вътре. Може да ги свалиш на компютъра и да ги наложиш върху картата на мястото, откъдето е тинята
- Страхотно! - зарадва се Рей. - Добре се движимл Мисля, че ще успеем да картографираме и трите селища в тази част на бреговата линия и да прегледаме всичко отново, преди да ни свършат парите.
- Когато свършат, ще помогнем - обеща Сам. - Може и да удължим малко работата.
- Да почакаме и ще видим - намеси се Рей.
- Последвай ни с камиона до къщурката ни - каза Рени.. Ще ти предадем най-новите находки. Картите и снимките са подготвени, предметите и костите са надписани и маркирани в координатната мрежа. Ще ми е по-спокойно, ако всичко е при теб.
- Добре - отвърна Холберт. - Научаваме много за тези хора. Доскоро не знаехме почти нищо. Въглеродното датиране показва, че и вашето селище като другите две е било потопено от надигащото се море около 700 г. Всички са с приблизително едни и същи размери - около пет-шест семейства в малки обиталища с каменни огнища. Препитавали са се от морето, но са ловували и на сушата. Тези първи няколко обекта бяха чудесни.
- Казваш ни, че е време за следващите? - полита Реми.
- Вдругиден искам да преместя всички на няколко километра на запад. Имаме пет-шест възможни обекта, а всеки гмуркачески екип е обходил само по един. Вдругиден искам всички да направят първоначално проучване на ново място по брега на нос Каминада. Така ще имаме по-добра представа какво ни предстои да свършим, преди да започнем да губим летните си доброволци. Вероятно ще елиминираме повечето обекти, когато стигнем до тях под вода.
След десет минути тримата се озоваха пред къщурката, която Сам и Реми бяха наели на една пресечка от южната брегова ивица на Гранд Айл. Беше едноетажна, на подпори, с боядисани в бяло дъсчени стени и голяма веранда, където обичаха да сядат и да се наслаждават на бриза от Мексиканския залив. Сам и Реми обичаха да пътуват инкогнито и нищо в къщата не издаваше, че в нея е отседнала двойка мултимилионери. Верандата беше покрита с нисък покрив, а зад нея проблясваха два големи прозореца с почти пряка гледка към водата - по един за всяка от спалните, разделени от малка баня. Бяха превърнали едната спалня в склад за предметите от потъналото сслишс.
Тримата влязоха вътре. Сам започна да му показва намереното на Рей Холбърт, докато Реми се изкъпе. Той подаде на учения картата, където старателно бяха отбелязали местата на находките. Даде му и карти памет, пълни със снимки, за да е ясно кой предмет как е разположен спрямо останалите. Холбърт огледа картата.
- Всички тези еленови рога и кости ми говорят, че водата доста е изменила релефа. Сигурно е имало залесени хребети преди приливните вълни да ги заличат. Сега има най-вече блатисти вирове и плитчини.