- На мястото на Дзерко бих отказал тази „чест“ - подсмихна се Сам. - От неговия ръст това означава да се бие с четириметрови половинтонни гиганти.
- Може би рискът си е струвал заради закрилата и привързаността на вожда - вметна Реми.
Сам помълча.
- Пише ли какво е правил Дзерко след смъртта на Бледа?
- Не. Но какво значение има, а и това е гид, а не историческо изследване.
Спряха, чак когато стигнаха до хотела си в Алба Юлия. Регистрираха се и Сам сс обади на Тибор.
- Да?
- В Алба Юлия сме. Нещо ново?
- Да, но все лошо. Бако е още тук. В момента работи в офиса си в завода. Петима отбрани телохранители обаче си стегнаха багажа за Румъния. Брат ми и двама братовчеди ги следят с колата. Засега се движат право към вас.
- Благодаря за предупреждението - каза Сам.
- С две коли са, американски джипове, нови, черни, с матови стъкла. Карат от рано сутринта, така че може вече да са пристигнали. Гледайте да не им се мяркате пред очите.
- Благодаря, Тибор. Ще се оглеждаме, преди да правим каквото и да било.
- Успех! - Тибор затвори.
Реми каза:
- Може да си намерим удобно място за наблюдение в центъра.
- Този път не. Знаят, че и ние сме видели надписа, затова бързат толкова. Сигурно хората на льо Клер са им се обадили и онези са тръгнали веднага. Ако Бако не е с тях, няма да отсядат в хубави хотели в центъра. Мисля, че ще тръгнат ла търсят гроба незабавно, ако ще и да спят на земята в гората.
Сам и Реми се качиха в колата, стигнаха до Муреш и последваха успоредния на реката път, като търсеха знаци за непокътната древна зидария, но напразно. Покараха два часа, обърнаха колата и се върнаха.
Телефонът на Сам иззвъня.
- Сам, пак е Тибор. Бако тъкмо се прибра и веднага излезе с двама от хората си. Облечени са като за сафари. Дойде и камион. Мисля, че онези в Румъния са му се обадили, че са намерили гробницата. В момента ги следя от разстояние и скоро ще ме смени един приятел, за да не ме забележат.
- За втори път ни изпреварват! - промърмори ядосано Сам.
- И двата пъти вие взехте съкровището, може пак така да стане - окуражи го Тибор. - Тези неща трябва да са в музей, а не да бъдат претопени в кюлчета за трезора на Бако.
- Ще се опитаме да спасим, каквото можем.
- Сега ще се обадя на брат ми, за да видя какво са открили хората на Бако в Румъния.
- Ще чакам да ми кажеш - каза Сам. Затвори и се обърна към Реми: - Докато чакаме, може да хапнем.
Влязоха в града и спряха в едно бистро, откъдето се виждаше катедралата от дванайсети век и две от седемте порти в стените на стария град. Римското влияние беше очевидно. Заоблените арки и четвъртитите кули не оставяха никакво съмнение.
Сам остави мобилния си телефон на масата.
Поръчаха си яхния с патица и зеленчуци и червено вино „Ба беашка Неагра“. Тъкмо довършваха баклавите си за десерт, когато телефонът на Сам иззвъня. Двамата се спогледаха. Сам вдигна.
- Здрасти, Тибор!
- В гората на изток от града са и като че ли са изкопали дупка. После спрели. Явно чакат Бако да пристигне, преди и влязат. Сигурно иска той да е пръв.
- Къде е той сега?
- На около петдесетина километра от вас, караме по протежението на Муреш. Брат ми и братовчедите наблюдават онези при дупката, но не могат да направят нищо друго. Късно е да попречим на Бако да ни изпревари.
Сам се замисли.
- Добре тогава. Да преместим силите си по-далеч от съкровището.
- По-далеч?
- Да. Дай ми точните координати, а вие се връщайте в Унгария. Реми и аз ще видим какво можем да сторим тук.
- А какво смятате да правите?
- Ако е твърде късно да му попречим да вземе съкровището, ше му попречим да го отнесе със себе си.
- Как?
- Ще измислим нещо.
- Вярвам в теб! Нито един от приятелите ми няма ум като твоя - машина за налудничави идеи.
- Разгадал те е! - прошепна с усмивка Реми.
- Благодаря, Тибор! Върни се с брат си и братовчедите си в Сегед. А! И се приберете по друг път.
- Ще ти се обадя с точните координати.
- Мерси! - Сам затвори и погледна към Реми.
- И за двама ни с Тибор „налудничаво“ е комплимент - целуна го тя по бузата.
След малко Тибор звънна отново:
- Вече съм близо, виждам къде е спрял Бако. На пет километра източно от Алба Юлия. Силно залесен район, малко след началото на една туристическа пътека. Има паркинг и зона за пикник. Всичките им автомобили са там.