- Добре - отвърна Сам. - Тръгваме!
- Сигурен ли си, че не искате да остана с вас?
- Напълно! Изпрати ли останалите обратно?
- Да.
- Чудесно! Сега намери друг път към границата.
- Тръгвам!
- Успех!
- На вас ще ви е нужен повече...
Сам и Реми подминаха мястото - пътеката и паркинга, които Тибор им описа, и продължиха. Попаднаха на втори паркинг и пътека с маркировки. Обърнаха отново към границата и отново подминаха паркираните автомобили.
Прекосиха Алба Юлия и на няколко километра след градчето се озоваха в планински район. Магистралата се стесни в път, обграден от почти отвесни скални стени, стръмни канари, дървета, храсти и увивни растения. Сам оглеждаше терена и търсеше възможно най-доброто място.
Накрая го откри. Стеснение на пътя, дълго около триста метра, което се виеше от ляво надясно, после се издигаше и се скриваше зад един хребет. Трансилванските планини са известни с най-обширните девствени гори, покривали някога по-голямата част от Европа, затова растителността и тук бе гъста и буйна. Сам спря, после на заден вкара колата в една отбивка, за да могат да минават други коли, изключи двигателя и отключи багажника.
Реми излезе от колата и взе от багажника две лопати, катераческо въже и лост. Когато посегна към очилата за ношно виждане, Сам я спря:
- Можем и без тях.
- Чудесно! Значи ще приключим до стъмване!
- Като се замисля, май е по-добре да са с нас.
После взе всички неща от ръцете и, като и остави само една от лопатите, и се закатери по канарите встрани от пътя, към скалистия склон над тях. Реми го последва.
- Докато се катерим - каза тя, - може да ми помогнеш със заглавието на мемоарите ми. Как ти звучи „Реми - една американка в трансилвански зандан“? Не, не! Липсва моментът на изненада Може би просто „Реми - момиче зад решетките.“ Или пък „Реми късметлийката - животът ми със Сам Фарго“?
Тя се засмя и ускори крачка, за да го изпревари. Погледна надолу - издаденият скален отвес криеше колата под тях. Но пък това означаваше, че никой не може да види и тях от пътя. Ако някой случайно вдигнеше поглед, щеше да зърне само скали.
След оше малко катерене, Сам спря. Огледа се и се отдалечи на около десетина метра току под хребета. После започна да копае.
- Надявам се така да подкопая канарата. Ако се претърколи надолу по склона, както е типично за кръглите тежки предмети, ще получим доста впечатляващо свлачище, ще блокираме пътя на Бако към Унгария и продължаваме с песен на уста.
- С песен на уста? Сигурен ли си?
- Ако планът ми сработи, да. Но преди това ще трябва да свършим доста работа за много кратко време... и да имаме голям късмет.
Сам изцяло се съсредоточи върху пръстта и камъните, които задържаха канарата на петдесет метра над пътя. Реми застана от другата страна и съшо се зае да копае.
С обши усилия двамата успяха да подкопаят долният край на канарата. Сам се огледа наоколо и взе един сух клон - около три метра дълъг и дебел десетина сантиметра. После дотъркаля един камък пред канарата - за опорна точка.
- Добре, Реми. Открий място, откъдето отдалеч се вижда кой идва. Махни ми с ръка кога да пусна канарата на пътя.
- Добре! - Тя затича към хребета, като от време на време спираше, за да прескочи някоя цепнатина в скалите или да заобиколи някое препятствие. Накрая застана далеч над пътя, вдигна ръка и махна.
Сам подпря клона над опорния камък като лост и започна да натиска. Натисна отново и зад канарата нещо проскърца.
Не успя от първия път, затова отново се зае да натиска, ала вдигна глава и видя Реми, която махаше диво с ръце. Спря.
На пътя се появи автобус. Машината простена, когато шофьорът превключи на по-ниска предавка и пое нагоре към хребета. След минута Реми махна отново. Сам премести опорния камък по-близо до скалата, подпря с рамо клона и натисна отново. Канарата се заклати напред-назад, наклони се и се засвлича. Отначало се претърколи едва-едва, само веднъж, но после продължи да се плъзга надолу - почвата беше твърде рохка, за да ѝ позволи да се търкаля свободно. Канарата разора земята и рядката растителност. Стигна до отвесен склон, висок около два метра. Стовари се върху няколко други скали, разби ръба, на който стояха, и ги запрати надолу. Канарата беше тежка и голяма и устремно се понесе надолу, като подмина по-малките парчета скали. След тях се сурнаха камъни, чакъл, пръст и изкоренени дървета. Оглушителният шум бе последван от почти пълна тишина.
Сам погледна надолу. Скалите бяха изпълнили тесния път. Още десетина секунди по-малки камъчета отскачаха по склона и накрая всичко утихна.