Сам взе лопатата, въжето и лоста и отиде при Реми. Без да продумат, двамата заслизаха надолу, като си помагаха с лопатите и внимаваха да не паднат, за да не предизвикат второ свлачище. Стигнаха до колата, прибраха инструментите в багажника и поеха към Алба Юлия. На Реми ѝ се струваше, че има много повече коли и камиони, отколкото си мислеше в началото. Сега цялото движение бе срещу тях. Едва след петнайсетина минути настигнаха коли в тяхната посока.
- Дано всички братовчеди на Тибор са се измъкнали, преди да затворим пътя - каза Реми.
- Със сигурност, не се притеснявай. - отговори Сам. - Дадохме на Тибор достатъчно време. Сега ни трябва име и телефон на румънска организация, която се занимава с контрабанда на антични ценности.
- Ще се обадя на Селма.
- Здрасти, Реми! - чу се гласът на Селма. - Тибор ми каза, че пак сте решили да работите сами.
- Хората на Бако ни изпревариха при гроба на Бледа. Но Сам ми напомни, че едно е да намериш съкровище, а съвсем друго, да го задържиш. На кого можем да се обадим Румъния и да сьобщим, че Бако смята да прехвърли антики в Унгария?
- По-добре Албрехт да го направи през негов посредник - каза Сам. - Румънската федерална полиция се управлява от т. нар. Генерален инспекторат в Букурещ. Ще се обадим, ще им кажем, че имаме случай за Интерпол и те ще изпратят гранична полиция Ще се обадим през компютър и през няколко препредавателни устройства, за да не могат да открият, че сме ние.
- Благодаря. Селма!
- Няма защо. Бако ще си навлече големи неприятности, ако го хванат. Според румънските закони всяка находка трябва да бъде описана и да получи сертификат от правителството. Считат антиките за част от „движимо културно наследство”.
- Ще ти се обадя, щом довършим някои неща тук.
- Не сте ли приключили?
- Боя се, че не. Трябва да разгледаме гробницата.
- Пазете се!
Сам и Реми поеха по пътя към Алба Юлия и спряха на паркинга след този, на който бяха видели автомобилите на Бако. Върнаха се до първия паркинг през гората. Щом наближиха, дочуха викове на унгарски, които звучаха като заповеди.
Промъкнаха се по-наблизо, като се криеха зад ниските храсти. Бако седеше на ръба на гробницата. Четирима мъже стискаха въже, вързано под мишниците му. Пети дотича и му подаде фенерче. Бако се оттласна и се плъзна надолу. Въжето се усукваше - Бако се движеше, като се опитваше да освети цялата гробница.
На няколко пъти хората му, изтощени от копаене и местене на камъни, като че ли щяха да изпуснат въжето. Накрая краката на Бако докоснаха пода. Мъжете се отпуснаха и разтъркаха схванатите си мускули. От гробницата се разнесе вик. Мъжете издърпаха празната примка, един от тях я закрепи на раменете си и останалите го спуснаха долу. Когато и той стигна до земята, останалите приклекнаха до отвора, за да чуят разговора на шефовете си. Спогледаха се слисани.
Реми прошепна:
- Нещо не е наред!
От изкопа се чу още един вик и мъжете бързо издърпаха колегата си. Той им нареди нещо и подадоха на Бако фотоапарат. Светкавицата просветна няколко пъти от дупката по околните дървета. Щом издърпаха Бако, той започна да снове с гневен вид и да мърмори. Внезапно излая няколко заповеди.
Телохранителите прибраха екипировката в камиона, както и няколко предмета от гробницата - оръжия, някаква тъкан, съдове. Последва дълъг разговор на унгарски и Бако, шефът на телохранителите му и двама от мъжете се качиха в единия джип. Реми прошепна:
- Нито един от артефактите не е в колата на Бако.
После един от охранителите отвори багажника на втория джип и повдигна панела, под който се намираха резервната гума и крика. Сложи там меч в ножница, колан с кама и стоманен шлем с формата на куршум.
- Слава Богу! - прошепна Реми. - Сега поне ще е виновен за нещо.
Джипът тръгна на заден ход, обърна и пое покрай река Муреш към блокирания път.
Двама от мъжете останаха, за да почистят и да върнат джипа с повечето предмети и камиона в Унгария. Реми и Сам изпълзяха през храстите и се върнаха при колата. Насочиха се към паркинга с автомобилите на Бако, като пуснаха радиото да гърми с пълна сила. Паркираха, излязоха, тръшнаха вратите и закрачиха по пътеката, като вдигаха колкото се може повече шум.
Докато стигнат до гробницата, двамата гардове ги нямаше. Мъжете набързо бяха покрити входа с шума. Сам и Реми чуха как джипът и камионът се отдалечават. Сам бързо спусна Реми с въже в гробницата.
Тя едва докосна пода и извика към съпруга си:
- Разбирам какво не с наред. Слез бързо!
Двамата заедно обходиха помещението. Скелетът на Бледа лежеше на повдигнат одър. В ъгъла се намираше скелетът на джуджето Дзерко. И двамата бяха в погребални пози, и двамата със счупени черепи, очевидно от тежко оръжие Единствените съкровища бяха изгнили дрехи, кожени сбруи и седла.