- Албрехт се оказа прав - каза Реми. - Бледа е опитал да се отърве от Атила и е загубил.
- Така изглежда. Няма съкровище, просто нещата на Бледа и приятелят му Дзерко. Ако Бледа беше загинал в злополука, Атила не би екзекутирал и Дзерко.
- По-добре да намерим надписа - каза Реми.
Тя огледа внимателно всяка от стените, а Сам разчисти пода, за да види дали може да открие нещо там.
От време навреме Сам се ослушваше за шумове отвън. Поредния път, когато го стори, инстинктивно вдигна глава и видя надписа. Беше на каменния таван над главите им. Докосна Реми по ръката и посочи нагоре.
- Сякаш е искал Бледа да го вижда!
Реми направи три снимки с мобилния си телефон и Сам разбра защо са видели светкавицата от фотоапарата на Бако - той също беше снимал надписа.
Двамата се покатериха по въжето и бързо се върнаха при колата. Пътьом подминаха джипа и камиона, които се връщаха към гробницата, за да проверят дали могат спокойно да довършат работата си. Реми изпрати снимките на Селма и Албрехт в Ла Джола.
Вече около половин час се движеха в посока Букурещ. Телефонът на Реми иззвъня.
- Ало?
- Реми, Албрехт е.
- Получихте ли снимките?
- Да.
- Виля ли как е погребан Бледа?
- Да.
- Погребението напълно подкрепя теорията ми. Не е било злополука. В противен случаи нямаше да убият и Дзерко.
- Така е. Но не доказва кой кого е нападнал.
- Новини от Бако? - попита Сам.
- Няколко обнадеждаващи знаци. Тибор се обади, двама от адвокатите на Бако се качили на самолет за Букурещ. Може би са го арестували. Но няма да го задържат дълго по обвинение за незаконно притежание на артефакти.
- А надписът?
- Всъщност най-вече за това се обадих. Там пише „Смъртта на брат ми бе най-скръбният ден в живота ми. А преди това - когато събрахме костите на дедите си.“
- Трябва бързо да се върнем в Унгария - каза Реми. - Бако видя надписа и веднага пое натам. Трябва да сторим същото. Ако ли не, може пак да ни изпревари.
18.
Трансилвания
- Ако стигнем навреме, може би ще успеем да го надхитрим - каза Сам. - Бако ще поостане известно време в Румъния
- Но пък няма проблем да се обади на хората си да започнат работа - възрази Реми.
- Опитай да се свържеш с Тибор и го помоли ла наблюдава хората на Бако внимателно. А! И го помоли да ни намери хеликоптер.
- Много ще му хареса - каза тя и натисна бутона за бързо набиране.
- Ало, Тибор?
- Здравей, Реми. Да съжалявам ли, че вдигнах?
- Може, но само за кратко. Единственото, което искаме, е да наблюдаваш хората на Бако - всички, не само петима и най-приближени. И ни трябва хеликоптер.
- Хеликоптер?
- Да. Моля те, кажи ми, че имаш някой братовчед.
- Имам приятел. Откъде да ви вземе?
- Може ли да лети в Румъния?
- Да.
- Тогава може да ни вземе от летището в Тимишоара. То е най-близо. Помоли го да донесе и два бинокъла.
- Сега ше му се обадя.
- Благодаря. Тибор!
Реми затвори. На телефона ѝ нещо примигна.
- Селма ни е изпратила имейл - каза тя.
- Прочети ми го.
- Добре, ето. „Следващото съкровище е било заровено през 441 г. на северния бряг на Дунава, на границата между Източната римска империя и хунските владения. От 438 г. до 440 г. хуните не са се мяркали в района. Римляните - поне оптимистите сред тях, решили, че са си тръгнали завинаги.“
- Това сигурно е било едно от най-лошите предположения в историята на Рнм.
- Определено! - Реми продължи: - „Хуните отишли на изток, за да помогнат на арменците във войната срещу сасанидите. Когато през 440 г. се върнали към укрепленията си по Дунава, открили, че епископът на Марга е прекосил реката, за да ограби някои от царските гробове на хуните.
- Епископът направил какво?!
- Църквата явно е страдала от липса на добри кадри. Както и да е: „Хуните се върнали и не останали доволни. Атила и Бледа поискали от императора да им предаде епископа. Онзи явно е бил доста безскрупулен тип. Незабавно разбрал, че императорът няма да се поколебае да го предаде на хуните, затова тайно отишъл при тях и им предал града. Те го унищожили и превзели всички илирийски градове по поречието, като стигнали до днешните Белград и София.
- Не мога да ги виня, че са се разгневили. Ами епископът?