- Не пише какво се е случило с него. Може би са се съгласили да го пожалят, или са го убили, или първо едното, а после другото. „Погребали наново останките на предшествениците си. Предполага се, че за погребални дарове са използвали присвоеното от епископа, както и част от завоюваната плячка.“ Не пише чии са били царските гробове - каза Реми. – Но в посланието Атила ги нарича деди.
- Какво се е случило след повторното погребение?
- Настроените на хуните не се подобрило значително. През 443 г. плячкосали днешния Пловдив и после отново София, след което продължили на изток. Стигнали чак до Константинопол, където император Теодосий трябвало да им изплати хиляда деветстотин шейсет и три килограма злато, за да си тръгнат, както и да обещае да им плаща годишен налог от над тон злато.
- Надявам се, че Бако все още чака да го извадят от ареста и с с възрани ръце.
Сам и Реми стигнаха Тимишоара. Градът им се стори прекрасен. Хабсбургската архитектура им напомняше Виена. Пътни табели ги насочиха към международното летище „Траян Вуйа“, където върнаха колата под наем в местния офис на букурещката агенция. После потърсиха хеликоптерната площадка.
Хеликоптерът вече ги чакаше, а пред него стоеше мъж на средна възраст с пясъчнорус мустак и коса, както и пясъчно-жълто кожено яке.
- Господин и госпожа Фарго?
- Да - отвърна Сам.
Въпреки че мъжът им се усмихваше, Сам не пренебрегваше възможността да го е пратил Арпад Бако. Вероятно разпращаше хората си да ги търсят навсякъде. Ала едва ли знаеше, че ще наемат точно хеликоптер. Зачака мъжът да каже нещо, за да разбере дали не е подставено лице.
- Тибор каза, че бързате, затова дойдох веднага. Аз съм Емил.
- Говорите отличен английски - отбеляза Реми.
- Универсалният език на летците. Ако пилотът е швед, а авиодиспечерът в Бутан е от същото шведско селце като пилота, пак говорят английски по радиото. Тибор и аз учихме езика заедно, за да получим пилотските си лицензи.
- Тибор е пилот? - учуди се Реми.
- Много по-добър от мен. Беше самолетен пилот. Пенсионира се преди две-три години и започна таксиметровия си бизнес.
- Чудно! А защо не ни каза?
Емил се позасмя.
- Той е от тези, които искат да знаят всичко за теб, но смятат, че ще ти загубят времето със собствената си история. После отвори вратата на хеликоптера. - Седнете на тези две места. Виждате, че има слушалки. Можете да ги използвате, но не се обаждайте, докато не ви кажа. Става ли?
- Добре - съгласи се Сам.
Седнаха, закопчаха коланите и сложиха слушалките.
Емил се свърза с контролната кула, каза им курса и незабавно включи перките. Шумът се усили, издигнаха се, наклониха се леко напред и поеха нагоре, далеч от летището и спретнатите писти. Емил пое на югозапад, като постепенно набираше височина. След малко стабилизира нивото на издигане, но на няколко километра от летището отново пое нагоре.
- Сега сме встрани от летателните коридори. Може да говорите.
- Може ли да се насочиш към северната част на реката, по брега? - попита Реми. - Търсим място, където някои копае.
- Където някой копае ли?
- Да - потвърди Сам. - Около шест-седем души с лопати. Ако стигнем достатъчно рано, може и оше да не са започнали, а само да проучват наоколо с електронно оборудване. Искаме хубаво да ги огледаме, но да не им създаваме впечатление, че са ни особено интересни.
- О, сега си спомних - каза Емил. - Тибор каза, че искате бинокли.
Пилотът отвори една жабка и извади два бинокъла за каишките.
- Благодаря, Емил - каза Реми. - Много се радваме, че си бил на разположение.
- Аз също - отвърна той. - Обикновено нямам възможност да върша толкова интересни неща. През повечето време возя туристи да разглеждат забележителности, които вече са видели от земята ден по-рано. От време на време се появява някакъв бизнесмен и иска да го закарам набързо до Будапеща или някъде другаде.
- Е, да се надяваме, че днешния ни полет няма да стане твърде интересен.
След известно време Емил посочи реката и каза:
- Точно на унгарската граница сме. Ще завием успоредно на Дунав.
Реката беше широка и лъкатушеше, като заобикаляше по-високите части на сушата. По нея се движеха много лодки, а реката минаваше през гъстонаселени райони, с високи сгради почти до бреговете ѝ.
- Реката е международна граница, но северната част е унгарска - уточни Емил.
- Ако можеш, стой над сушата - каза Сам. - Търсим антични гробници. Смятаме, че ще са нависоко, по-далеч от реката, за да не ги достигат разливите.