- Разбрано! - каза Емил.
Летяха от изток на запад. Над всеки район, който изглеждаше разкопан или където се виждаха камиони и екипировка, Сам и Реми молеха Емил да покръжи, за да огледат по- добре.
На около сто метра северно от реката се показа старомодни сграда, масленожълта, с високи покриви и широка мрежа от пътеки през старателно оформени градини.
Десетина души разкопаваха тревата с лопати, точно насред лехите и на места насред самите пътеки. Още десетина обхождаха мястото с детектори за метал, а двамина бутаха пред себе си като косачки магнитомери на колела.
Емил прелетя повторно над имението и Сам н Реми зяпнаха от изненада. Хората на Бако вече бяха отворили няколко гроба. До зейналите дупки се виждаха безредно струпани кости, а мъжете пълнеха в сандъци купища метал. Сам се обади по телефона.
- Ало?
- Албрехт - започна Сам, - имаме лоши новини. Не знам как Бако е успял, но тактиката ни да го забавим не е успешна. Има трийсетина негови хора в едно имение от северната страна на Дунав. Разкопават гробове и ги плячкосват. Засега са отворили четири-пет.
- Трябва да действаме бързо - каза Албрсхт. - Ще се обадя на приятелите ни в университета в Сегед, ше извикаме властите и ще спрем това безчинство. Може ли да ми кажете къде точно се случва това?
- Приятелят ни Емил сигурно може.
- Кажете му, че е имението на граф Врати, южно от Сегед. Сега е музей. Сигурно по това време е затворен и са обезвредили пазача.
- Разбрах, благодаря ви - каза Албрехт и затвори.
Сам отново се обади.
- Тибор, с Емил сме, в хеликоптера.
- Трябваше да съм глух, за да не чуя перките.
- Хората на Бако са открили царските гробове на хуните при имението на граф Врати. Нещо ново за самия Бако и хората му в Румъния?
- Още не са се върнали от Трансилвания.
- Явно заменя качеството с количеството. Под нас копаят поне двайсет души. Трябва да им попречим да скрият съкровището.
- Сам! - възкликна Реми.
- Задръж, Тибор! - Сам сс обърна се към Реми. – Какво има?
- Докарали са голяма лодка.
- Тибор? Изглежда ще товарят намереното на лодка. Прилича на двайсетмстрова яхта. Ошс копаят, така че ще се позабавят. Но отсега нататък трябва във всеки един момент да знаем къде се намира лодката.
- Ще изпратя хора от двете страни на имението, за да наблюдават.
- Добре, благодаря ти! А на нас с Реми ще ни трябва екипировката от лодката в Тиса. Ще ни трябват гмуркаческите принадлежности, инструментите и камион със закрита каросерия.
- Ще се обадя на братовчед си.
- Нека провери дали бутилките с кислород са пълни.
- Когато сме готови, ще ви се обадя.
Сам, Реми и Емил ту кръжаха над имението, ту се отдалечаваха, сякаш хеликоптерът возеше пътници и минава само пътьом.
След около час и половина мъжете долу натовариха лодката и започнаха да прибират екипировката си в камионите, за да си тръгват.
Сам се приведе напред, за да говори с Емил.
- Емил, ти свърши прекрасна работа! Ще се свържем с теб отново. Може ли сега да ни свалиш някъде на три-четири километра от тук, без да ни видят?
- Да. До университета има площадка за приземяване.
Хеликоптерът мина над града и кацна на голямо „X“ в края на един паркинг.
- Готово! - каза Емил.
- Какво ти дьлжим? - попита Сам.
- Нищо. Тибор вече ми плати.
Сам му подаде петстотин долара.
- Моля те, приеми този малък израз на благодарността ни.
Емил му връчи визитка.
- Знам че не разбираш унгарски, но телефонът ми се разчита лесно. Ако не мога лично да ти помогна, ше намеря някой, който може.
После се сбогуваха. Сам и Реми излязоха и хеликоптерът излетя.
Реми каза:
- Знаеш ли, не ми излиза от главата въпросът какво е станало с онзи епископ - грабителят на гробове.
- Мисля, че репутацията чу на пресметливец е била преувеличена.
- Мислиш, че Атила и Бледа са го убили?
- За своите е бил предател. За хуните грабител на гробове. Едва ли е умрял от старост.
- Да видим дали няма същото да сполети и Бако.
Телефонът на Сам изжужа.
- Ало?
- Тибор е. Къде сте?
- На хеликоптерната площадка до Сегедския университет.
- Стойте там!
След пет минути бял камион с покрита каросерия мина през далечния вход, прекоси всички празни места за паркиране и закова до Сам и Реми. Двамата се качиха в кабината при Тибор.
- Братовчедите ми казват, че яхтата е закотвена далеч от брега - започна Тибор. - Хората на Бако натоварили петнайсет дървени кутии на една спасителна лодка, доплавали до яхтата и ги разтоварили. Мислим, че се готвят да отнесат артефактите по вода. Дунав минава през Германия, Австрия, Унгария, Румъния и България до Черно море. Много реки се вливат в него. Могат да стигнат къде ли не, без да стъпят на суша.