- Полицията пристигна ли вече?
- Никой не ги е виждал.
- Добре - каза Сам. - Да видим можем ли да нарушим щастието на Бако.
Тибор плесна Сам по рамото.
- Радвам се, че доживях да ви срещна. С никого не съм се веселил така, откакто бях хлапе.
Сам потърка смутено рамото си.
- Добре... Да отидем някъде, откъдето ще виждаме яхтата.
Тибор подкара камиона по пътя, успоредно на реката, и зави на изток. След няколко минути пътят смени посоката си навътре към сушата, покрай редица стари имения по брега. Когато се върнаха близо до Дунав, Тибор посочи.
- Там. Виждате ли?
- Онази с високия мостик?
- Същата. Дванайсет метра дълга, с алуминиева спасителна лодка на кърмата.
- Добре - каза Сам. - С Реми трябва да си сложим екипите за гмурканс.
- В каросерията са няколко от племенниците ми. Ще им кажа да излязат, за да се преоблечете.
Той спря край пътя, отвори задните врати и изкара младежите. Сам и Реми влязоха в каросерията, облякоха неопрените и подготвиха останалата екипировка.
Сам изпробва подводното фенерче и разгледа инструментите, които бе поискал. Сложи ги в мрежеста торба и ги закачи на колана си.
- Ще се понесем по течението. Там ще трябва да ми държиш фенерчето, за да виждам какво правя. Ще се старая да съм бърз.
Реми го изгледа подозрително.
- Няма ли да ми кажеш какво ще правиш?
- Знам колко обичаш изненадите. Но каквото и да се случи, в никакъв случай не изплувай. Стой колкото можеш по-надълбоко.
Племенниците на Тибор им помогнаха да минат по една пътека до място край водата, където никой от яхтата не можеше да ги види. Сложиха си плавниците и се плъзнаха в тъмните дунавски води. Щом стигнаха подходящата дълбочина, се потопиха.
Голямата бяла яхта беше на около сто метра от брега, на границата на водния канал, по който плаваха по-големи лодки н малки товарни кораби. Сам и Реми се приближиха, като от време на време светваха с фенерчето по дъното и пред себе си, за да проверят докъде са стигнали.
Накрая Реми откри котвата, точно там, където очакваха да е, опъната диагонално от дъното до тъмния силует горе. Сам направи жест на Реми и бавно се издигна, току под корпус, но без да го докосва. Заплува край кила към кърмата и вдигна поглед към витлото, което стърчеше от оста си в долния край на кърмата.
Реми стисна ръката на съпруга си и на светлината на фенерчето той я видя да поклаща глава. Погледът ѝ зад маската беше тревожен.
Той постави длан на рамото ѝ, потупа я леко, хвана ръката ѝ и насочи фенерчето към витлото. И двамата знаеха какво ще се случи със Сам, ако мъжете в лодката включат двигателя.
Той се захвана методично за работа. Намери щифта и го освободи от гайката с щипци. После махна клемите, поддържащи задържащия пръстен, върна щипците в мрежестата си торба и втъкна гаечен ключ между кърмата и витлото, за да не се завърти, докато с френския ключ развинтваше гайката. Подпря двата си крака на кърмата и издърпа бронзовата перка на витлото, след това я отнесе на няколко метра от яхтата и я пусна на дъното.
Върна се при кърмата и изплува бавно. Свали си плавниците, бутилката и маската и ги окачи на оголената ос, след което изкачи стълбата към борда.
Беше вече на задната палуба, когато улови движение вляво. Извъртя се и светкавично регистрира как някакъв мъж замахва с нещо като тръба. Сам се хвърли с раменете напред към тялото на мъжа и тръбата изсвистя над главата му. Послe нанесе бърз джиу-джицу удар в челюстта на противника си и преди той да се освести, преметна ръка през врата му и го притисна здраво. Мъжът се свлече в безсъзнание. Сам взе едно въже от кнехта и завърза мъжа, след което откъсна парче от ризата му, за да му запуши устата.
Наблизо се виждаха дървените сандъци, а отгоре им хората на Бако бяха метнали покривало. Сам го отметна и тихо натовари десет от тях в спасителната лодка на кърмата. Тежаха много и му отне почти час усилен труд. След това хвърли във водата носовото въже на спасителната лодка и дръпна двата щифта, които я крепяха към яхтата. Лодката се свлече неочаквано шумно. Сам чу зад гърба си бързи стъпки и някой подвикна:
- Шташу?
Сам скочи от кърмата, грабна бутилката, маската и плавниците, надяна ги и се гмурна.
Реми видя как Сам освобождава носовото въже на лодката и се подготви да посрещне мъжа си. Сега двамата хванаха въжето и го задърпаха, като заедно с това набираха дълбочина. Сам се оглеждаше зад тях и около яхтата, за да е сигурен, че никой не е скочил след тях.