- Хм, звучи като доста дълго пътуване - промърмори Реми.
- Ще отнеме известно време, но пък след цялото тичане насам-натам, ще имате възможност да си починете и да се наспите в самолетите, преди да стигнете Тараз.
На няколко километра от Сам и Реми Арпад Бако съдеше бесен в офиса си. Току-що беше научил, че цялото му усърдие и внимание, както и поемането на огромния риск да разкопае царските гробници в имението на графа, са отишли нахалост. Некомпетентните му, малоумни охранители бяха позволили на двама души, онова досадно семейство от Щатите, да му откраднат петнайсет сандъка злато и скьпоценности - фино обработени украшения, бокали и кръстове от най-старите европейски църкви, римски украшения от гарнизоните край Дунава... изобщо плячката на хуните от целите Балкани по онова време. Част от съкровището беше много по-старо и от по-далече - навярно скьпоценности на централноазиатски воини и съпругите им.
Години наред Бако бе проучвал живота и историята на Атила и късметът му се усмихна точно навреме. Успя да открие гробниците. И отново го ограбиха, както във Франция. Дори не можеше да поиска да ги арестуват, защото и той вършеше същите незаконни дейности като тях. А глупавите му охранители дори стреляли по Фарго, та им се наложило да си изхвърлят оръжията през борда, за да не ги арестува полицията.
От страната на номера, на който звънеше, се чу отсечен сигнал свободно, а след това нещо прищрака и избибипка. Накрая напевен женски глас каза на унгарски:
- Офисите на компания „Поляков“ са затворени днес. Ако искате да оставите съобщение, изчакайте сигнала. - Телефонният секретар бе програмиран на унгарските номера да отвръща на унгарски. Щом чу сигнала, Бако заговори: - Арпад Бако е. Обади ми се, моля те!
Затвори, постави мобилния си на голямото полирано палисандрово бюро и го загледа очаквателно - телефонът иззвъня почти веднага.
- Здрасти, Сергей!
- Изненадах се да те чуя, Арпад. Дебел, ленив плутократ такъв, да ми звъниш по никое време нощем.
- Главата ми прелива от идеи. Хващам добрите и не ги пускам, независимо кога ми хрумват.
- Идеите ми харесват. Сподели! Линията е безопасна!
- Добре - каза Бако. - Открих съкровище, скрито от Атила.
- Съкровище? Метафорично ли говорим?
- Не, използвам думата, както би я използвал Атила. Монети, бижута, произведения на изкуството, украшения... от злато и скъпоценни камъни. Намират се в една гробница.
- Тази на Атила ли?
- На баща му. Ако ми помогнеш, ше получиш една трета.
- Една трета от какво?
- От каквото намерим - отвърна Бако. - Вече открихме част от съкровищата - едно в Италия и едно във Франция Беше толкова голямо, че го пренасяхме с камион. В трансилванските гори изровихме едно по-малко, а на северния бряг на Дунав намерихме четвъртото - напълнихме десет сандъка със злато и скъпоценности.
- И всичко това е у теб? Изпрати ми снимки как стоиш до него и сложи една мостра в следващата доставка обезболяващи. Пръстен, огърлица... каквото и да е. Очаквам една твоя доставка утре.
- Ще ти изпратя мостра, но не повече. Докато бях насочил усилията си към съкровището във Франция, конкуренти отбиха това в Италия. Никога не го видях, само четох за него във вестниците. Съкровището във Франция го изкопа прителят ни Етиен льо Клср. Снима го, но същите конкуренти го откраднаха от склада. Хората ми изкопаха крайдунавското днес и също го снимаха. А сега е в ръцете на унгарското правителство.
- Значи само знаеш, че тези съкровища съществуват, но всъщност те не са у теб. Кои са тези майстори на кражбата, за които говориш?
- Една американска двойка, Самюъл и Реми Фарго. Богати ловци на съкровища - откривали са какви ли не богатства по цял свят, но никога нещо подобно. А то и няма как да има нещо подобно - Атила е плячкосал стотици градове. А сега разбрах къде е скрил по-голямата част от плячката си.
- Твоите конкуренти са само двама души - възкликна Поляков. - При това едната е жена, и са откраднали от теб и льо Клер съкровища за милиони?
- За милиарди, ако трябва да сме точни. Но не са само двама. Когато на Фарго им трябват хора, те си ги наемат. Когато не им трябват, и двамата изчезват яко дим. Помага им и Албрехт Фишер, един от водещите специалисти по история на Римската империя. А когато Фарго решат, че ще загубят, сс обаждат на полицията и им предават намереното.
- Арпад, никога не разказвай това на никого! Ако някои от хората, с които работим, разбере, ще те помисли за слабак и ще се нахвърли върху теб като звяр.