- Интересуваш ли се, или не?
- О, ще свърша работата! - каза Поляков. - Къде е това невероятно съкровище?
- В гробница в Тараз, Казахстан. Ще ти изпратя карта.
- А къде са Фарго? Знаят ли къде да търсят?
- Следобеда бяха в Сегед, но са имали няколко часа да разгадаят посланието на Атила и сигурно ще дойдат вьзможно най-скоро.
- Разбери как мислят да стигнат до Казахстан и ми кажи веднага. Имаш ли техни снимки?
- Мои хора наблюдават летищата и гарите, наблюдават и Фарго. Сeгa ще ти изпратя и снимки.
- Обади ми се незабавно, щом разбереш номера на полета им и накъде летят. Всяка минута е от значение! – Поляков затвори.
20.
Летище „Ферихеги”, Будапеща
Сам и Реми вървяха по тунела, който ги отиеждаяе към самолета за Москва.
- Астана би трябвало да е нов и добре поддържан град - заговори Реми. - Ще ми е много ннтересво да го видя. Изцяло е бил издигнат наново през последните петнайсет години.
- Вероятно ше трябва да прекараме повече време в столицата и да се срещнем с държавните служители, които отговарят за антиките. Този път искам да ги предупредя и да ги уведомя за всичко, оше преди да започнем да копаем.
- Мислиш ли, че Бако ще ни изпревари отново?
- Не знам - отвърна Сам. - Понякога започва пръв. Този път със сигурност е имал възможност преди вас да обмисли план къде може да е съкровището на Атила. Но понякога пък възлага работата на хора, които нямат представа какво вършат.
- Връщаме се към младостта на Атила и към мястото, откъдето са тръгнали хуните.
- Ще видим какво ше изникне - рече Сам
От „Ферихеги” до „Шереметиево” летяха около три часа и четиридесет и пет минути Оттам най-бързият полет от Москва до Астана щеше да отнеме осем часа и пет минути Докато самолетът маневрираше по пистата, Реми леко постави дланта си върху ръката на Сам, както правеше винаги, преди да излети самолет. Щом машината набра височина и се изравни, тя дръпна ръката си и се зачете в книга за Казахстан.
И двамата не продумаха през целия полет. Не можеха да са сигурни дали не ги наблюдават хора, изпратени от Бако, затова си разменяха само тихо прошепнати думи или докосвания. Веднага щом се озоваха в салона на летише „Шереметиево”, погледнаха таблото, за да видят кога е полетът им за Астана.
Самолетът излиташе след три часа. Седнаха в чакалнята, недалеч от изхода, и Сам извади телефона си, за да разгледа картата на маршрута им.
Реми наблюдава съпруга си няколко минути и каза:
- Приличаш на човек, седнал върху бодливи храсти. Какво има?
- О, не знам! - Погледът му се плъзна по група мъже в другия ъгъл на обширното помещение, които разговаряха тихо помежду си. - С течение на годините забелязах, че когато се чувствам неспокоен, обикновено има причина.
- Звучи ми като паранормална сила - подхвърли Реми.
- Знаеш, че не вярвам в такива неща. Причинно-следствените връзки са всичко за мен. Мисля, че постоянно долавяме и отчитаме безбройни неща, които от време на време се кон- фигурират в подобни на мъглявина предусещания.
- За това си прав. Но в момента сме на летище, планирано и построено по време на Студената война от... хм, от правителство, обичащо контрола. На практика то е машина за наблюдение на хора. Вероятно просто регистрираш тези негови особености.
- Може би... Но би ли могла да ми угодиш и да станеш поне малко паранончна?
- Ако това ще ти помогне, не се притеснявай - наблюдателна съм. И досега не съм видяла никакви подозрителни типове. Отивам до тоалетната.
Реми прекоси салона към вратата на дамската тоалетна. Токчетата и зачаткаха по пода и зад нея се събраха още няколко млади жени. Тя се огледа леко в двете страни, за да се увери, че са просто млади момичета с пътни чанти и отвори вратата. В тоалетната имаше две едри жени на средна възраст в униформи и престилки. Едната раздаваше кърпи при мивките, а другата буташе към вратата кофа на колелца с парцал. Реми влезе, жената с парцала пусна и момичетата след нея и постави знак пред тоалетната, че е затворена за почистване. След това заключи и се зае да забърсва пода.
Реми влезе в една от кабинките. Щом излезе, всичко се разви светкавично. Жените с униформите застанаха от двете и страни. Жената с парцала я стегна в тежка прегръдка, а тази с кърпите извади спринцовка и я заби в ръката и.
Реми понечи да поеме дъх и да извика, но жената пред нея затисна лицето ѝ с кърпа. Викът премина в борба за глътка въздух. След миг Реми загуби съзнание.