- Срамота е да продължаваме нататък толкова скоро - намеси се Реми, която се беше изкъпала и преоблякла във вечерен тоалет като за Гранд Айл: шорти, поло с широки ръкави и джапанки. - Макар че няма да ми липсват сенките ни.
- Какво искаш да кажеш? - попита Холбърт.
- Сигурно ние сме си виновни - каза Сам. - Следва ни някаква гмуркаческа лодка: гледат ни кьде ходим и ни зяпат с бинокли. Днес се доближиха на метър от нашата лодка, сякаш искаха да видят какво сме извадили.
- Странно... - промърмори Холбърт.
- Е, както казах, може ние да сме твърде подозрителни. Това е цената на снимките по вестниците - отвърна Сам и погледна към Реми. - Или по-скоро на снимките на Реми. Както и да е, ще ти помогна да натоварим всичко в камиона, преди да се изкъпя
След двайсетина минути пикапът на Холбърт беше пълен и тримата отидоха да вечерят в един близък ресторант - белени стриди, скариди на скара със сос ремулад, прясно уловена риба и бутилка изстудено шардоне от лозята Кистлър в Калифорния. След като се нахраниха, Сам каза:
- Какво мислиш? Искаш ли да си разделим още една бутилка вино?
- Не, благодаря - отвърна Рей.
- И аз не искам - каза Реми. - Ако имаме само ден за онова селище, по-добре да започнем утре рано. Това ще е последния ни шанс да открием нещо интересно.
- Права си - съгласи се Сам.
Пожелаха лека нощ на Рей, прибраха се в къщурката си, заключиха вратата и изгасиха лампите. Оставиха вентилаторът да се върти мързеливо над главите им и заспаха под шума на прибоя. Сам се събуди с първите слънчеви лъчи, които се промъкнаха през открехнатите завеси, като се надяваше, че ще успее да се измъкне от спалнята, без да събуди Реми. Но тя вече седеше с чаша кафе на верандата, облечена и готова за работа.
Сам и Реми минаха през едно кафене да си купят кроасани и кафе, и се отправиха към кея. Щом доближиха лодката, спряха изненадани.
- Виждаш ли? - прошепна Реми.
Сам кимна. Той събу обувките си и пристъпи на носа. Каютата беше затворена, но катинарът беше разбит. Той отвори плъзгащата се врата и надникна вътре.
- Екипировката ни е прецакана.
- Пипали са я?
- Това не са точните думи. Прецакали са я. - Сам извали мобилния телефон и набра някакъв номер. - Ало, Дейв? Сам Фарго е. Явно имаме проблем тази сутрин. На кея сме й някой е разбил лодката ни. Счупили са регулаторите ни и са нарязали маските и плавниците ни. Не мога да ти кажа какво са направили с резервоарите ни, но много бих внимавал да не ги натоварвам. Още не съм проверил двигателя. Можеш ли да ни дадеш резервна екипировка веднага, за да не загубим този ден напълно. Междувременно аз ще повикам полицията.
Дейв Кармоди отвърна:
- Няма проблем, Сам. Ще съм при вас след половинин с всичко необходимо. И по-добре аз да повикам ченгетата вместо вас. Гранд Айл е малък и ме познават. Знаят, че ще трябва да ме гледат в очите още двайсет години.
- Благодаря, Дейв! Чакаме.
Сам прибра телефона и седна на палубата. Известно време не помръдна, просто гледаше към водата. Реми внимателно наблюдаваше съпруга си.
- Сам?
- Да?
- Обещай ми, че не планираш нищо нелицеприятно.
- Не и нелицеприятно.
- Ще ми се наложи ли да нося пари за гаранция?
- Не е задължително - отвърна той.
Тя изсумтя, без да го изпуска от поглед и извади телефона си.
- Делиа? Реми Фарго е. Как си? О, чудесно! Хенри в съда ли е, зает ли е? Може ли да поговоря с него? Чудесно! Благодаря! - Докато чакаше на телефона, Реми закрачи към кърмата. - Хенри? Искам да те помоля за една малка услуга. - Тя извърна лице от Сам и понижи тон, така че Сам да не я чува.
- Благодаря ти, Хенри. Ако му кажеш предварително, ще се радва. Чао!
- Кой Хенри беше това? - попита Сам.
- Хенри Клей Барлоу, адвокатът ни.
- А, този ли?
- Посъветва ме да не се готвим за гаранции. Вместо това ще се обади на приятел в Ню Орлиънс, който ще е готов да влети с хеликоптер и куфар пари и призовка за съда, за да установи дали сме законно задържани. Хенри казва, че този тип е истинска змиорка.
- Значи високо го цени. Какво ще ни струва?
- Зависи какво ще правим.
- Да, има логикал - Сам чу шум от дпигател и се обърна към кея.
- Ето го и Дейв.
Камионът иа Дейв спря на един от крайните кейове. От него се измъкна униформен полицай с кутия с инструменти.
Полицаят беше едър, рус и широкоплещест, но с коремче, което заплашваше да изпокъса копчетата на ризата му.
- Здрасти, Сам! - каза Дейв и се поклони леко.
Сам се изправи.
- Бързо дойде, Дейв.