Сам седеше в чакалнята. Известно време наблюдаваше минувачите, след което разгърна книгата за Казахстан, прочете няколко страници, но не успя да се съсредоточи, затова се върна към предишното си занимание. Наколо се виждаха хора от всички краища на света.
Но къде е Реми? Твърде дълго се бави. Сам извади мобилния си телефон и ѝ звънна. Механичен глас му съобщи, че телефонът на съпругата му е изключен. Сигурно още откакто се качихме на самолета в Будапеща, помисли си Сам. Той знаеше, че жените се бавят в тоалетната повече, отколкото мъжете, но въпреки това нещо не му изглеждаше съвсем наред. Сам се изправи, нарами сака на Реми и закрачи натам, накъдето я беше видял да се упътва. Стигна до тоалетните, като пътьом не спираше да се оглежда из близките магазини и преминаващите хора.
Една едра жена, облечена като чистачка, излезе от тоалетната, като буташе количка с няколко големи контейнера. Тя прибра предупредителния знак, който бе сложила пред вратата. Излезе и втора жена и ѝ помогна да избутат количката Двете свърнаха в една ниша, която навярно водеше до някое от многобройните помещения, където външни хора не се допускаха.
Това, че чистачките бяха затворили тоалетната за няколко минути, поуспокои Сам, но не съвсем. Застана пред вратата и зачака, като току завърташе глава, за да види дали Реми не е избрала друга тоалетна.
Спомни си тоалетните на летище „О’Хеър“ в Чикаго, с по две врати във всеки край, към различни терминали. Може би и дамската тоалетна имаше два входа. От тази срещу него излезе жена, която говореше по телефона:
- Извинете ме! - каза той.
Тя спря, без да сваля телефона от ухото си. Сам попита:
- Тоалетната има ли два изхода?
Погледът на жената прескочи от него към тоалетната и обратно, сякаш се чудеше какво я пита.
- Явно не - измърмори Сам и продължи. Беше изгубил твърде много време. Звънна отново на Реми, ала мобилният ѝ продължаваше да е изключен. Не доизслуша съобщението. На един от изходите две жени в униформи на летището разговаряха на руски зад едно гише.
- Здравейте! Говорите ли английски?
- Да, господине - отвърна едната. - С какво можем да ви помогнем?
- Съпругата ми отиде до тоалетната, но още не се е върнала. Не е типично за нея. Би ми се обадила по мобилния, ако отиде другаде. Опитах да ѝ звънна, но телефонът ѝ е изключен. Много съм разтревожен. Това поведение не е типично за нея.
- Може би... навярно ѝ е лошо?
- Преди малко пристигнахме от Будапеща. Може ли да се свържете с летищната полиция?
Двете жени се спогледаха.
- Да - отвърна едната. - От колко време я няма?
Сам погледна часовника си.
- От около половин час. Знам, че не е дълго време, но ви уверявам, че не би се бавила толкова, без да ме уведоми.
- Летището е голямо. Дали не се е загубила?
- Възможно е. Но ако се беше загубила, щеше да ми се обади.
- Нека съобщя.
- Разбира се. Но уведомете и полицията, моля ви.
Жената натисна бутона на телефона пред себе си и подпря слушалката на ръката си.
- Как сс казва?
- Реми Фарго.
- Моля госпожа Реми Фарго да вдигне който и да е от служебните телефони на летището или да отиде до гише на „Аерофлот“. Моля госпожа Реми Фарго да вдигне който и да е от служебните телефони. - Жената затвори и се усмихна успокояващо. - Сигурно ще се обади всеки момент.
- Моля, обадете се и на полииията.
- Нека ѝ дадем няколко минути.
- Имала е предостатъчно време досега да се обади по собствения си телефон! - гласът на Сам бе пълен с тревога. - Моля ви, обадете се на полицията!
В този момент той забеляза двама униформени полицаи и забърза към тях.
- Извинете! - викна Сам, щом ги приближи.
Двамата мъже го изгледаха през рамо, готови да се отбраняват. Той им се усмихна възможно най-мило и попита:
- Говорите ли английски?
Полицаите го загледаха объркано. Сам махна с ръка и закрачи към гишето, като им направи знак да го последват. Помоли жената от гишето да им обясни какво се случва.
Жената го стори на бърз руски, като веднъж посочи Сам, телефона и залата на летището, накрая сви рамене, заклати глава и заговори с извинителен тон.
И двете ченгета говореха монотонно и формално, както говорят полицаите навсякъде по света.
Жената се обърна към Сам:
- Имате ли снимка на госпожа Фарго?
Caм вади една снимка на телефона си и я показа. Полицаят, който бе говорил повече, извади радиостанцията от колана си и заговори. Жената от летището преведе:
- Елате с нас. Ще се опитаме да ви помогнем.
Сам благодари на жената и забърза след полицаите. Тримата влязоха в поредната неотличима и необозначена врата. Сам се озова в офис с неколцина полицаи зад бюра. Полицаите в офиса наблюдаваха множество монитори. Един от полицаите, русокос младеж с интелектуален вид, каза: