- Господине, седнете тук, за да запиша показанията ви.
Сам беше доволен най-после да попадне на полицай, който говори английски.
- Нямам намерение да попълвам документи. Жена ми е изчезнала! Нещо ѝ се е случило!
- Трябва да започнем с доклада, едва след това ще можем да ви помогнем. - През следващите десет минути Сам разказваше случилото се, описваше Реми и показваше снимки от телефона си на полицая пред себе си и на останалите.
- Тази е отпреди няколко часа, точно преди да се качим на самолета в Будапеша.
Младежът помоли Сам да му изпрати снимката по имейла и я свали. Обясняваше какво прави, докато я разпращаше из различни полицейски постове на летището, а след това на мобилните телефони на цивилните полицаи.
Сам се обнадежди. Явно тези полицаи знаеха какво вършат и как да открият някого. Може би щяха да я забележат някъде и да я върнат. Почувства се малко глупаво заради недоверието си отпреди малко.
Полицаят продължи да му задава още въпроси - за полета до Москва, откъде са влезли в летището Сам и Реми, кога точно Реми е отишла до тоалетната. Предаваше информацията на някого. Сякаш четеше мислите на Сам.
- Следователите ни разглеждат записите or камерите на тези места, за ла разпознаят съпругата ви.
В следващия половин час Сам седеше и чакаше. Разни полицаи влизаха и излизаха, вдигаха телефони и се съветваха помежду си. Никой не говореше с него, но oт време на време хвърляха скрити погледи. Сам с болка съзнаваше, че в подобна ситуация всяка секунда е от значение. Не искаше да говори с никого, искаше само да намерят Реми, затова просто седеше и чакаше. Измина час - измина още един. Обади се в Ла Джола и остави съобщение на Селма, като ѝ обясни какво се е случило.
Изминаха два часа и половина. Появиха се полицаи в различни униформи - на полицията извън летището. Платът, ботушите, коланите и шапките бяха черни. Носеха и повече оръжия.
Когато Сам пристигна с двамата полицаи от летището, другите му се усмихваха: „Не се тревожете. Това е най-важното руско летище. Като банков трезор е. Никой не може да открадне жена оттук.“ А друг добави: „Това място се охранява повече от което и да било във вашата страна. Дори да отвлекат някого, не могат да го изведат от сградата.” А след това тези реплики се превърнаха в: „Не биха могли да я прекарат през външните врати.”
Когато дойде време за полета до Казахстан, Сам и двама от новодошлите полицаи отидоха до съответния изход и огледаха чакалнята, показаха на служителите снимки на Реми - но навсякъде ги срещаха свиване на рамене и извинителни усмивки. Останаха в чакалнята, докато не затвориха изхода и самолетът не излезе на пистата.
Сам се огледа във всички посоки, като се надяваше да види някъде съпругата си, която тича, за да не изпусне самолета.
Видя само хиляди пасажери, които се опитваха да не изгубят от поглед нито принадлежностите си, нито децата си, докато си проправяха път към изходите.
21.
Нижни Новгород, Русия
Реми Фарго беше в полусъзнание. Още не беше будна, но излизаше от онова състояние на дълбока безпаметност, като гмурец, който се отправя към светлината, за да поеме жадуваната глътка въздух. Бе на място толкова тъмно и меко, че колкото и да буташе, сякаш не можеше да достигне до твърда повърхност. След огромно усилие на разума, осъзна, че се намира в голямо буре, върху дрехи и парцали, и че върху нея има още нещо. Сигурно дупки за дишане, каза си тя, макар да не се виждаха. От няколко минутните си усилия отново загуби съзнание.
Изминаха часове преди Реми отново да се събуди. Този път, когато опита да отвори очи, успя. Сега вече съзнаваше, че е в буре, пълно с кърпи за ръце - същите, които двете жени предлагаха в тоалетната. Реми се изправи, така че коленичи на кърпите и опита да избута горния капак на бурето. Похлупакът му поддаде в средата, но страничните ръбове не помръднаха. Тя прокара длани по ръба и отново натисна нагоре, ала похлупакът бе здраво закован.
- Ехо? - извика Реми.
Отговор не последва.
- Ехо? Има ли някой отвън? Отворете ми! Опита се да си спомни какво се е случило. Изглежда я бяха отвлекли! Невероятна дързост от тяхна страна! Но детайлите всъщност не я интересуваха. Знаеше, че двете едри жени са я упоили и са я пъхнали тук, извели са я от летището и са я натоварили на камион за доставка на тоалетни консумативи.