Сигурно, когато Сам е започнал да сс тревожи, тя вече е пътувала. Клетият Сам! Сигурно вече се побъркваше. Представяше си го как крачи из чакалнята и наблюдава кой се качва на самолета за Казахстан, как се чуди какво ѝ се е случило. Най-вероятно вече побърква властите... Хубаво! Не би им позволил да забравят за нея - някаква неизвестна чужденка, забъркала се в неприятности, която само им вгорчава живота.
Реми се зачуди дали да не се провикне отново, но реши да почака. Най-подходящият момент ще е, когато чуе някого или усети, че я местят. Ако пътуваха към склад, може би някой все пак ще я чуе. Час по-късно камионът свърна от досегашния гладък път и премина по друг - навярно посипан с чакъл или пръст.
Седнала в тъмното, Реми запрехвърля различните възможности през ума си. Най-вероятно някой беше видял да показват американски паспорти и беше решил, че подобен заложник ще е от полза.
Камионът спря. Двойните врати на каросерията се отвориха със скърцане. На Реми ѝ трябваха няколко секунди, за да прецени наличните възможности. Беше много по-силна, отколкото предполагаха, боравеше отлично с шпага и с пистолет. Можеше да изскочи и... и какво? Да ги принуди да я застрелят? Можеше да се престори, че още е в несвяст и да подслуша разговор на език, който не разбира. Накрая реши да се държи разумно, да не шикалкави и да изглежда така, сякаш не се страхува. Последното щеше да е трудно, но не и невъзможно.
Някой отключи похлупака на бурето и го отвори. Отмести и дрехите върху нея. Реми се надигна.
Изправи се лице в лице с двете жени от летището. Те вече нe бяха в униформи, а в гащеризони и бяха дръпнали косите си назад в стегнати кокове. Зад тях стояха двама мъже. Може би те бяха карали камиона и я бяха натоварили и разтоварили. Сега обаче държаха неприятни на вид автоматични пистолети „Стечкин". Знаеше, че полицейските сили на Русия все още ги използват, тьй като стреляха с евтини муниции, а откатът им беше слаб. И двата пистолета бяха със заглушители. Не бяха особено точни оръжия, но скоростта им беше шестотин куршума в минута и със сигурност можеха да улучат жена в буре от картон.
Реми забеляза още двама души със сини дънки и анораци. Те държаха чешки късоцевни автомати „Скорпион“. А най-отзад стоеше мъж с очевидно ушит по поръчка светлосив костюм. С него трябваше да внимава най-много. Той кимна и се усмихна на четиримата мъже, а след това каза нещо на руски. Един от мъжете помогна на Реми да излезе от бурето и да слезе от камиона, а след това и сложи пластмасови белезници около китките.
Мъжът с костюма се усмихваше вежливо през цялото време, необичайно, предвид войнишката дисциплина на подчинените му. На Реми той ѝ приличаше на предреволюционен аристократ, който летува в извънградското си имение. Носеше бяла риза и синя копринена вратовръзка. Запали цигара и обърна погледа си към нея.
- Приличахте на Венера на Ботичели, госпожо Фарго, извадена от мидената черупка. - Почака няколко секунди и продължи: - Няма ли да говорите с мен?
- Не искам да ви карам да мислите, че ще се наложи да ме убиете.
Той кимна.
- Много мъдър ход... по принцип.
- Отвличането в Русия е същото като в САЩ – ако ме заловят, съм мъртъв. Ще ви кажа каквото има нужда да знаете. Ще се отнасяме с вас добре и с уважение, но ще ви заключим в стаята ви. Всеки ден ще идва човек, ще ви кара да държите ежедневник, така че да се вижда датата чу, и ще ви снима. Ще поддържаме връзка със съпруга ви. Когато изпълни исканията ми, ще ви освободя.
- Какви са исканията ви?
- Аха, значи се заинтересувахте!
- Разбира се!
- Знам, че търсите петте съкровища на Атила. Със съпруга си сте открили едно край Мантуа, Италия. Откраднали сте това при Шалон-ан-Шампан, във Франция. Издействали сте да арестуват Арпад Бако, задето е открил предметите от гробницата на Бледа. Откраднали сте съкровището, открито край Дунав. Били сте на път да откриете петото съкровище, когато ви спрях. - Той я наблюдаваше внимателно. - Нищо ли няма да отречете?
- И да го сторя, ще ми повярвате ли?
- Значи със съпруга си притежавате три големи антични съкровища - от Италия, от Франция и от Унгария. Разбрах, че са толкова големи, че всяко е трябвало да бъде пренесено с камион. - Внимателно следеше реакциите ѝ. - Мисля, че съпругът ви би разменил трите съкровища за вас. Проста транзакция.
- В момента нито едно от трите не е у нас - отвърна Реми. - И преди сме откривали подобни неща. Можете да проверите. Винаги следваме международните спогодби и законите на страните, където откриваме находките. В повечето случаи има стриктни забрани за експортирането им. Когато позволяват продажбата им, даряваме процентите си на нашите фондации и не запазваме нищо за себе си. И трите находки са в ръцете на правителствата на съответната държава. Ще минат години, преди да стане ясно какво ще се случи с тях.