- Тогава съпругът ви ще трябва да се свърже с официални лица от тези правителства, за да му помогнат нещата да се случат по-бързо. - Мъжът се усмихна - Това е добра възможност да проверите колко признателност сте си спечелили с щедростта си през годините.
- Какво ше се случи, ако съпругът ми не може ла ви даде каквото искате? Ще ме убиете ли?
- Дали аз ще ви убия? Разбира се, че не! Има си хора за тази работа. Нека ви кажа, не съм лунатик, не съм и глупак. Ако съпругът ви ми предостави достатъчно от тези съкровища, за да ми стане ясно, че се е постарал, ще ни пусна.
- Не ми приличате на човек, когото го е грижа за музейни експонати - започна Реми. - Защо просто не поискате от съпруга ми обикновен откуп? Със сигурност ще е готов да се раздели с милион долара заради мен. - Видя подигравателния му поглед. - Пет милиона, тогава. Рискът и главоболията ви ше са много по-малко. Ще ви прехвърли парите по елекронен път, а вие ше ги вкарате в друга сметка, в страна, която няма да позволи да бъдат проследени. Без камиони, без митнически проверки, без рискове, без продажба на откраднати антики за един процент от реалната им стойност.
- Благодаря ви за съвета, но може да спрете - прекъсна я мъжът. - Приятелите ми ще ви придружат до вашата стая. Независимо как ще се развият нещата, вероятно повече няма да се видим. Но ще се надявам съпругът ви да се справи със задачата си. - Мъжът се обърна и се отдалечи. Крачеше към голяма градина, на стотина метра от още по-голямо имение.
Един от мъжете със „Скорпион“ поведе Реми и останалите. Двете жени я държаха под мишниците, а мъжете вървяха на няколко крачки зад тях. Преведоха я през пищно обзаведен дом, вероятно строен между 1850 г. и 1870 г. По стените висяха стари картини - драматични, бурни морски пейзажи, битки и портрети на брадати мъже и обсипани с бижута жени.
Мебелите бяха елегантни, определено френски, с копринена тапицерия и лъскава дървесина. Влязоха в голяма кухня и подминаха килер за провизии. Реми предположи, че ще я отведат в подобно на тъмница мазе, ала вместо това се изкачиха по тясно стълбите, към най-високия четвърти етаж. Това беше коридор за прислугата и водеше към врати на множество малки стаички. Навярно тук живееха кухненският персонал и чистачките.
Спряха по средата на коридора и едни от мъжете отвори врата вдясно. Стаичката нямаше прозорци, само единично легло, маса и стол, както и малка тоалетка. Втора врата водеше към баня. От опита си с архитектурата на стари къщи Реми предположи, че спалнята е била стая на високопоставен слуга, а банята - стая на друг, по-низш. Бяха префасонирали двете пометения в удобна затворническа стая, от която човек не можеше да излезе и не можеше да разбере дали е ден, или нощ.
Двете жени изправиха Реми до едната стена и ѝ подадоха руски вестник. Един от мъжете я снима. Когато се увериха, че снимката е сполучлива, всички си тръгнаха.
Щом затвориха вратата, Реми разбра, че дървото и е плътно, а не кухо. Издрънчаха ключове, но не и резе - все добри новини.
Реми седна на леглото. Знаеше, че има всички основания да плаче, но не искаше. Правилният ход беше да претърси наетото за приспособления за наблюдение - камери, дупки в стената... Не откри нищо. След това разгледа обзавеждането, най-вече леглото и водопроводната инсталация, зa парчета метал, от които би могла да приспособи някакви инструменти или оръжие.
Тези хора си нямаха представа с какво се забъркват. Този мъж, този тип като издънка на династия Романови, мислеше, че тя и Сам са жертви, че може да ги принуди да му дадат откуп или да ги убие - каквото той си реши. Но той не знаеше, че още преди десет години, когато бизнесът им потръгна, двамата със Сам се превърнаха в мишени за отвличане.
И двамата знаеха, че в някакъв момент може да се случи, затова оше тогава изработиха план за действие от мига, в който ги разделят. Отвлеченият щеше постоянно да търси информация къде е и кой го е отвлякъл, винаги шеше да е готов да даде сигнал, когато настъпи подходящият момент А свободният никога нямаше да спре да тьрси, независимо колко време ще мине - година или двайсет.
Сам никога нямаше да се откаже и да позволи да измине дори и един ден, без да се е доближил до истината за жена сн. Реми се замисли за него и очите ѝ се напълниха със сълзи. В този момент той сигурно се преструва, че е позволил на московските власти да решат проблема, но вече тихичко е започнал да притиска американските си връзки за помощ.