22.
Москва
Сам търпеливо седеше в чакалнята на американското посолство, като не си позволяваше да покаже никакъв признак на раздразнение. На кòсата следобедна светлина стаята приличаше на чакалня на лекар от Средния Запад - кожени кресла, диван и списания, макар останалата част от посолството да бе извънредно модерна и ефективно организирана осеметажна сграда с вид на кутийка.
Знаеше, че го наблюдават и го проверяват набързо - за това им бе нужно време. Тъкмо докато се чудеше дали пък не са решили да не го допускат, вратата срещу него се отвори. Появи се мъж в тъмен костюм - не се усмихваше, ала по лицето му нямаше и враждебност.
- Здравейте, господин Фарго. Аз съм Карл Хейгар от отдел Дипломатическа сигурност. Извинете, че ви накарахме да чакате.
- Благодаря, че се съгласихте да се срещнем! - каза Сам.
- Казаха ми какво се е случило - започна Хейгар. - Много съжалявам и съм много загрижен. В Москва такова нещо не се е случвало от Студената война насам. Самото допускане, че американски гражданин може да бъде отвлечен от „Шереметиево”... Имало е терористични атаки, от време на време никой е бил арестуван, влизайки в страната, но никой не е бил отвличан.
- Не мисля, чс руското правителство има нещо обшо с това. По-вероятно е извършителят да е престъпна групировка, която е научила зa опитите ни да открием няколко съкровища от пети век.
- И ние така мислим - отвърна Хейгар.
- Вече сте започнали да проучвате изчезването на жена ми?
- Още щом научихме. Винаги разследваме случаите с изчезнали американски граждани в Москва. Ала когато започнахме да разпитваме кои сте, разбрахме, че вие, господин Фарго, години наред сте бил част от Агенцията за изследователски проекти, свързани с отбраната. Вие сте потенциален ресурс за военното ни министерство. Руб Хейуърд е отбелязал досието ви и е поискал да бъде уведомен, ако изпаднете в беда. Сигурно можете да си представите какво значи това за нас.
- Определено не мога - отвърна Сам. - Познавам Руб от двайсет години, но каквото и да прави, не го споделя с цивилни.
- Да кажем тогава, че имате високопоставени приятели. Свързахме се с контактите си в рускитс сили на реда и ги уведомихме, чс сме извънредно заинтересувани от случая и няма да го оставим неразрешен. - Той постави на масата една папка, отвори я и показа на Сам пет снимки.
Бяха пикселизирани черно-бели кадри от летищните камери.
Хейгар посочи първата.
- Ето я госпожа Фарго, която влиза в дамската тоалетна. След това виждаме две чистачки, които пускат след нея още две жени и поставят знак „Затворено за почистване”. После заключват. Ето какво се случва, когато отново отварят вратата.
На снимката се виждаха чистачките, които бутат количка с две големи картонени бурета.
- Видях тези жени - каза Сам.
- Какво по-точно?
- Излязоха, завиха зад първия ъгъл и после минаха през ненадписана врата.
- От руската полиция не знаят кои са тези жени. Увеличилиа са образите - не пасват на нито един служител. Разгледали са осем часа записи. Госпожа Фарго така и не излиза от тоалетната. Мислим, че в едно от буретата е била жена ви.
- Ужасно! - каза Сам. - Когато минаха покрай мен, още не бях много разтревожен. Не ми се стори необичайно, защото още не знаех какво е обичайно и какво - не.
- Разбира се. - Хейгар извали още една снимка. Вече извън терминала, жените товареха буретата на хидравличен лифт в задната част на камион. Управляваше го мъж с работен гащеризон. Отстрани имаше надпис на кирилица.
- Какво пише тук?
- „Служби по чистотата“. Качили са се в камиона, оставили са другото буре и количката и са заминали. Наистина има компания с подобни камиони, която снабдява летището с кърпи. Полицията обаче твърди, че този камион не е от техните.
Сам каза:
- Имам предложение. Мисля, че тези хора са свързани с мъж на име Арпад Бако, собственик на фармацевтична фабрика в Сегед, Унгария. Опитва се да открие същите съкровища, които търсим ние и е показал, че не би се спрял пред нищо, за да го направи. Хората, които беше наел да търсят съкровището във Франция, стреляха по нас. Работеха за мъж на име льо Клер, един от купувачите на незаконни лскарства от компанията на Бако. Някой тук би трябвало също да внася лекарствата на Бако или да изнася суровини за тях до Унгария.
- Ще разбера кой е и ще ви съобщя - обеща Хейгар.