- Благодаря!
- И още нещо - каза Хейгар.
- Откупа.
- Да. Ако искат да разменят госпожа Фарго за артефактите, скоро ще се свържат с вас. Може би вече ни наблюдават, тъй че знаят, че сте говорил с полицията, а навярно и че говорите с нас сега. Ще ви заплашат с убийството ѝ, ако продължите да общувате с нас. Ще се преструвате, че сте съгласен.
- Да, досетих се за тази възможност.
Хейгар извади мобилен телефон от джоба си.
- В някакъв момент ще ви вземат телефона. Дайте им нашия. По джипиеса на този ще следим къде се намирате. Ще се опитваме да ви следим и по други начини, в случай, че изгубите и този телефон.
- Добре - каза Сам и прибра телефона в джоба си. - Трябва да си намеря хотел и да изчакам да ми се обадят. Нямахме планове да оставаме тук.
- Ще ви настаним в „Хилтън-Москва-Ленинградски“. Сталин го е построил близо до Кремъл през 1954 г. и е голям, с много свободно пространство около него. Докато сте там и се регистрирате, ние ще ви наблюдаваме, за да видим кой ви следи. Това вероятно няма да помогне, но все ще свърши някаква работа.
- Несъмнено - съгласи се Сам. Стана и се ръкува Хейгар.
- Благодаря!
- Отвън има таксита. Хванете си първото, което спре. Ще ми се да се бяхме запознали при по-приятни обстоятелтва. Руб Хейуърд беше прав - каза ми, че ще сте хладнокръвен и няма да се страхувате от нищо.
- Благодаря на Руб за комплимента, но е грешал. Тези хора са открили най-големия ми страх още от първия път.
Сам излезе от предния входа на посолството и видя редица таксита. Приведе се до прозореца на първото и попита:
- Хотел „Хилтън-Ленинградски“?
- Да, да - отвърна шофьорът и направи знак на Сам да влезе.
Изглежда бързаше за други поръчки.
Сам седна и мъжът се включи в уличното движение Caм трябваше да се сдържа да не поглежда назад, за да търси с поглед руските си преследвачи и хората от американското посолство, които пък щях да следят тях. Не бе спал повече от двадесет и четири часа. Изтощението започваше да замъглява мислите му. Не можеше да се съсредоточи върху нещата, които му предстояха.
Докато караха по улиците, вечерният светлик блестеше в очите му и му напомни, че Москва е много по на север от големите американски градове и слънцето щеше да се скрие по-късно. Може би ще успее да се възползва от това.
Шофьорът спря пред високия хотел.
- Шестстотин рубли.
Сам знаеше, че това са около двайсет долара. Подаде на шофьора седемстотин и излезе със своя багаж и с този на Реми. Шофьорът му подаде малък пакет.
- Какво е това?
- Вземи! - каза шофьорът.
Сам го взе и се обърна към улицата, по която бяха дошли. .Ако някой го следеше, не се виждаше, а и дори Сам да знаеше коя е колата, това нямаше да му помогне. Зад него таксито пое с мръсна газ и Сам се обърна, за да види номера му. Задната табелка обаче беше покрита с кал. След малко осъзна, че навярно не е кал, а някаква смес, с която шофьорът нарочно беше скрил номера.
Сам се регистрира в хотела и се качи в стаята си. Седна на леглото. Постави пред себе си пакета и се обади в Ла Джола.
- Здрасти, Сам! - каза Селма. - Някакви новини?
- Мисля, че всеки момент ше получа. Ще оставя телефона включен, докато отварям пакета, който получих току-що. Слушай какво се случва, но не говори, докато не ти кажа.
- Добре!
Сам разопакова кутията, като се вглеждаше внимателно в ръбовете за жички. Когато вдигна капачето, разгледа кутията отвътре, но не видя нищо подозрително.
- Картонена кутия е, обикновена, като от шоколадови бонбони. Няма жички, няма експлозиви. Таксиметровият шофьор ми я подаде преди няколко минути. Има мобилен телефон. И снимка на Реми, държи руски вестник от днес. Носи дрехите си oт снощи и изглежда невредима. Това е.
Телефонът в кутията иззвъня. Сам го вдигна.
- Ало!
- Здравейте, господни Фарго! Щом вдигате този телефон, значи сте видял и снимката на жена си. Много е красива и изглежда и изключително интелигентна. Сигурно ужасно много ви липсва.
- А вие какво искате ужасно много?
- Право на въпроса, така ли? Добре! Открили сте три части oт плячката на Атила от завладени европейски градове.
- Нямам...
- Не ме прекъсвайте и не спорете! Знам, че сте ги взели и сега вие ще ги предадете на мен. Искам тези находки!
- Предадохме и трите находки на правителствата на страните, в които ги намерихме. Има спогодби и закони...
- Казах ви да не спорите с мен. Звуча ли ви като човек, когото го е грижа за международни спогодби? Как ще се сдобиете с откупа е ваша грижа. Щом се сдобиете с трите съкровища, обадете ми се на номера, записан в телефона като „Реми"