Лятната вечер беше топла, така че Сам успя да си намери удобно място за спане в един строеж. Скоро бяха изкопали основите и край тях имаше голяма купчина пръст, а върху нея покривало. Сам предположи, че е там, за да не се разнася пръстта из въздуха, както и да не се превърне в планина oт кал, ако завали. Изкатери се до половината на купчината, така че да не се вижда от улицата, и легна. Не бе спал повече от денонощие, тъй че заспа незабавно и се събуди малко преди обед на следващия ден.
Изправи се и се изтупа. Докато оглеждаше дрехите си, за да провери дали ги е почистил добре, осъзна, че бързо трябва да ги смени. Това бяха дрехи, купени в Германия и Унгария и с тях нинак не приличаше на мъжете от автобуса предната вечер.
Сам слезе от купчината пръст и пое на изток, придържайки се към улици, които приличаха на пазарни зони. Появиха се тълпи работници и той се опитваше да стои сред тях. Малко по-късно откри уличен пазар. По двата тротоара се редяха многобройни магазинчета с масички пред тях. Купи си каскет, с който приличаше на американски работник от времето на Голямата депресия. По московските улици само възрастните мъже носеха такива, но трябваше с нешо да скрие лицето си. Купи си спортно яке от вълна и полиестер, ушито с бод във формата на рибена кост, защото беше видял много такива. Беше твърде късо и твърде широко в раменете и с него изглеждаше по-мускулест, отколкото беше. Купи си и панталони - и те бяха твърде широки като за него. Купи си и бледосиня риза, точно като на някои от мъжете от предната вечер, а накрая - чифт обувки с тъп връх, както и раница като на европейски ученик. Влезе в съблекалнята на едно от магазинчетата и се преоблече. Пред входа на друго магазинче в едно кошче видя книги втора употреба.
Сам ги разгледа, като се преструваше, че ги прелиства от любопитство, а всъщност отчаяно търсеше нещо на език, различен от руски. Накрая попадна на туристически пътеводител на френски. Незабавно отиде при продавача.
Няколко минути трескаво прелистваше новата книга, докато откри карта, която изглежда показваше тукашния район.
Отдалечи се от пазара и откри едно паркче. Седна на разнебитена дървена пейка и се вглъби в картите на московския регион. Откри, че от различните гари в града тръгват влакове само за определени крайни дестинации. Този за Нижни Новгород тръгваше от Курската гара в източната част на града.
Сам прегъна горния ъгъл на листа, за да намери лесно картата отново, прибра книгата в раницата при дрехите си и тръгна към гарата. Вървя равномерно, като спираше за храна и вода на места, където можеше да посочи какво иска и да подаде банкнота, разчитайки, че ще получи правилното ресто.
Цял ден вървя, за да стигне до нужния квартал, а след това приближи едно семейство на улицата, показа им френската си карта и на френски ги попита къде е Курската гара. Избра семейство, защото изглеждаше най-безопасният вариант - сама жена можеше да се уплаши, а сам мъж можеше да се окаже полицай. Упътиха го в съответната посока с много дружелюбни думи на руски, които той не разбра.
Вечерта Сам най-сетне стигна до гарата, все още оживена и многолюдна. Влакове редовно заминаваха за далечни градове. Откри табло с разписанието и дълго време се взира в него. За негово огромно облекчение, думите бяха написани и на латиница. Разпозна повечето имена - Санкт Петербург, Одеса, Владивосток, но не виждаше нищо за Нижни Новгород. Отначало си помисли, че от вълнение и изтощение е пропуснал името. Разгледа таблото отново, но все така не виждаше Нижни Новгород. Разходи се покрай гишетата, оглеждайки лицата на служителите. Дали да опита при жена, защото може да се смили над него - или просто щеше по-лесно да я раздразни? С по-хубавките трябваше да пофлиртува, а какво щяха да си помислят останалите тогава?
След това чу английска реч. Зад едно гише седеше мъж с униформа на кондуктор. Обясняваше на американска двойка, че билетите им струват деветстотин рубли. Сам се огледа, за да се увери, че не прережда никого и застана пред мъжа. Той зачака Сам да каже нещо.
Сам рече:
- Господине, като че ли не мога да открия Нижни Новгород на таблото.
- Горки - отвърна мъжът. - Едно време се казваше Горки и железниците така и не му смениха името. Всички руснаци знаят, така че само с чужденците имаме проблеми.
- О, много ви благодаря! - каза Сам. Изпита истинско облекчение. Вече си представяше как губи още ден, за да стигне до следващата отдалечена гара.
- Ще ви помогна. Кога искате да тръгнете?
- Възможно най-скоро.
- Добре. В десет и четири има влак. Искате ли билет?
- Да, много ви благодаря.
- Деветстотин рубли. Сто и единайсет американски долара и петдесет цента за еднопосочен билет втора класа. Или петдесет и пет долара за трета класа.